— Достатъчно — изсъска през зъби моф Хорт, решително събра в шепа информационните си чипове от масата и бутна стола назад. — В сектора ми ме чака важна работа.
— И мен — обади се моф Куилан и също стана. — Ако ме питате, такъв човек няма работа начело на въоръжените ни сили…
— Седнете! — нареди тих глас. — И двамата.
Пелаеон погледна към човека, изрекъл тези думи. Седеше откъм противоположния край на масата. Беше нисък и слаб, с оредяваща сребриста коса и проницателни, изпъстрени с жълто сини очи; ръцете му, сухи и изпити, напомняха животински нокти и притежаваха огромна сила. На лицето му, набраздено от възрастта, бе изписана безпощадност, овладяна амбиция бе изкривила устата му.
Това беше моф Дизра — управител на сектор Браксант, владетел на новата имперска главна планета с кодово име Бастион и техен домакин в заседателната зала на двореца си. Точно от него Пелаеон най-малко бе очаквал подкрепа. Куилан и Хорт също погледнаха към Дизра и незабавно се разколебаха в намерението си да тръгват. Хорт отвори уста да каже нещо, но заедно с Куилан мълчаливо се върна на мястото си.
— Благодаря ви — Дизра отмести поглед към върховния командващ имперската флота. — Моля, продължете, адмирале.
— Благодаря, ваше превъзходителство — адмиралът огледа седящите около масата мофи. — Не обвинявам никого заради реакцията спрямо препоръката ми. На мен самия не ми е лесно да я направя, но не виждам друг изход. С мирно споразумение поне ще можем да задържим територията, която имаме в този момент. Без него със сигурност ще бъдем унищожени.
— Нима можем да задържим територията си? — попита моф Едан. — Новата република всеки ден затвърждава лъжата, че управляваме с насилие и терор. Няма ли да се стреми към унищожението ни със или без мирно споразумение?
— Не мисля — отвърна Пелаеон. — Според мен има шанс да убедим управниците й, че световете, които в момента са под властта на Империята, остават с нас по собствена воля.
— Това съвсем не важи за всички — прокънтя басовият глас на моф Сандър. — В моя сектор някои са готови да напуснат при първата възможност.
— Очевидно ще загубим някои системи — призна адмиралът. — Но и в обхвата на Новата република има системи, чиито жители ще предпочетат да живеят под управлението на имперските закони, стига да имат възможност за избор. В момента не сме в състояние нищо да направим за тях. Не разполагаме нито с човешки ресурси, нито с необходимия брой кораби, за да ги защитим. Не можем и да им осигуряваме редовни доставки. Но с преговори правото на такива системи да се върнат би могло да се извоюва.
Куилан изсумтя под нос:
— Това е нелепо. Наистина ли вярвате, че Новата република ще остави просто така системите, които примъкна от нас, да се завърнат?
— Нямат възможност да постъпят другояче, Куилан — сухо се обади моф Веред. — Нали тръбят, че условие за включване в Новата република е доброволността. Нима могат да се отметнат и да забранят на някой да се откаже от управлението им?
— Това имах предвид — кимна Пелаеон. — На фона на конфликтите, които наскоро се разгоряха в Новата република, евентуалната забрана за напускане би ни предоставила силно пропагандно оръжие. Инцидентът с Алмания е още съвсем пресен.
— Добре де, щом положението в Новата република е толкова нестабилно — обади се моф Бемос, — защо просто не изчакаме момента, когато ще се разпадне сама.
— Според мен вероятността от разпадане е извънредно голяма — намеси се моф Андрай. — Това беше простата философия на Новия ред на императора. Само той от целия имперски Сенат разбираше, че такова множество от най-различни раси и култури никога няма да живее заедно без управление със силна ръка.
— Съгласен съм — каза Пелаеон. — Но не сега е време за спор. Самоунищожението на Новата република може да отнеме десетилетия. И много преди тя да се самоунищожи, останките от Империята ще са се разлетели на прах — той повдигна вежди. — Едва ли е нужно да уточнявам, че всички ние ще сме загинали в битка или екзекутирани заради представите за справедливост в Новата република.
— А преди това ще ни показват като военни трофеи на ликуващите тълпи — тихо вметна моф Сандър. — Съблечени и в ограда…
— Задръжте си описанията, Сандър — изръмжа Хорт.
— Много е важно — злъчно му отвърна мофът. — Адмиралът е прав. Сега е моментът да се започнат мирни преговори — докато още имаме възможност да изтъкваме, че републиката е особено заинтересувана от прекратяване на враждебните действия.