Дискусията продължи още един час. Накрая без ентусиазъм всички, включително самият Пелаеон, стигнаха до съгласие.
Стражът, застанал пред украсените с орнаменти двойни врати за кабинета на моф Дизра, бе висок, млад и едър. „Пълна противоположност на Дизра“ — без капчица уважение установи Пелаеон.
— Адмирал Пелаеон — представи се той. — Искам среща с моф Дизра.
— Негово превъзходителство не е казал…
— По целия коридор има наблюдателни холокамери — безцеремонно го прекъсна върховният командващ имперската флота. — Той знае, че съм тук. Отворете вратите!
Горната устна на стража потрепна.
— Тъй вярно, сър — стражът направи две крачки и застана до него. В това време големите двойни врати започнаха едва-едва да се отварят.
Подобно на вратите и кабинетът бе пищно украсен. Такъв лукс Пелаеон не бе виждал в двореца на моф от времето на разцвета на императорската власт. Дизра седеше в средата на помещението зад бюро от млечнобяло стъкло. Пред мофа стоеше изпънат млад адютант с късо подстригана тъмна коса. Имаше отличителните знаци на майор. В ръката си стискаше няколко информационни чипа. Очевидно или тъкмо бе дошъл, или се канеше да тръгва.
— А! Адмирал Пелаеон! — възкликна моф Дизра. — Мислех, че вече подготвяте дипломатическата си мисия.
— Има малко време — отвърна върховният командващ, оглеждайки обстановката. — Според разузнавателните ви доклади генерал Бел Иблис няма да се върне в базата на Моришим още две седмици.
— Разбира се — саркастично каза Дизра. — Да се предадете на Бел Иблис, е по-приятно, отколкото да се унижите пред който и да е друг от онази бунтовническа паплач.
— Вярно е, че изпитвам известно уважение към генерал Бел Иблис — призна Пелаеон и спря на метър от бюрото. По цвета му позна, че е изработено от иврийски корал. Явно датираше отпреди Войните на клонингите. Доста скъпа вещ. — Вие сякаш сте убеден противник на мирните преговори.
— Не изпитвам омраза към мира — отвърна Дизра. — Отвращава ме раболепието.
— Моля за извинение негово превъзходителство… — смутено се прокашля младият военен, остави информационните чипове и понечи да напусне кабинета.
— Останете, майоре — каза мофът и го спря с властен жест. — Искам да чуете разговора. Нали познавате адютанта ми, адмирале? Майор Гродин Тирс.
Устните на майор Тирс сякаш трепнаха или поне на Пелаеон така му се стори.
— Не помня да сме се виждали — отвърна адмиралът и учтиво кимна на майора.
— О, грешката е моя — възкликна Дизра. — Е, май обсъждахме капитулацията ни?
Пелаеон отново погледна към Тирс. След неуловимото трепване лицето на майора бе станало безизразно като восъчна маска.
— Готов съм да приема всякакви предложения, ваше превъзходителство.
— Вече знаете предложението ми, адмирале — студено отвърна мофът. — Да изпратим отреди, които да предизвикат вълна от междупланетарни и междусекторни конфликти в Новата република. Да използваме маскировъчния ви щит, за да въдворим военни части на места, където ще могат максимално да се възползват от тези сблъсъци. Да разпращаме наши хора навред при всеки удобен случай, използвайки всички възможни средства.
Пелаеон усети как устата му се изкривява. Вече неведнъж бе водил този разговор с Дизра.
— Ние сме имперска флота — твърдо напомни той на мофа. — Не използваме наемници и пиратски шайки, които да воюват вместо нас.
— Предлагам ви да препрочетете историята, адмирале — отвърна през зъби Дизра. — Империята винаги е използвала подобни отрепки. Мофите са ги наемали. Върховните мофи също. Дори Дарт Вейдър ги наемаше, стига да можеше да постигне с тяхна помощ целите си. Същото са правили командирите на почитаемата ни флота. Не бъдете прекален светец! — той нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото си. — Доста съм натоварен, адмирале, а вие трябва да се подготвяте. Имате ли конкретен въпрос?
— Мислех за едно-две неща — Палеаеон направи върховно усилие да се овладее. — Исках да говоря с вас за изтребителите клас „Хищна птица“, които доставяте на Империята.
— Да — каза Дизра и се облегна назад в стола си. — Чудни изтребителчета, нали? Може би нямат същото психологическо въздействие както онези от клас „Примка“, но все пак ги бива.
— Тъкмо затова се запитах защо години наред не разполагаме с повече бройки — отвърна върховният командващ. — Направих и някои проучвания. Излиза, че на СороСуб изобщо не се произвеждат „Хищна птица“ и производствената линия е закрита след пускането на няколко бройки. Това ме накара да се запитам откъде ги вземате.
— Какво значение има източникът! — отвърна мофът. — Докато изтребителите имат традиционното за СороСуб качество…