— Искам да знам с кого има работа Империята — прекъсна го Пелаеон. — С кого имам работа аз?
Очите на Дизра за миг заискриха изпод сребристите му вежди.
— Група частни инвеститори купиха и задействаха производствените линии на „Хищна птица“ — тихо отвърна той. — Имам делово споразумение с тях.
— Ще назовете ли имената и системите им?
— Групата се състои от частни инвеститори — изрече мофът бавно и отчетливо, сякаш говореше на малко дете.
— Няма значение — настоя Пелаеон със същия тон. — Искам да зная техните имена, системи и корпоративни връзки. И средствата, с които финансирате сделките.
Дизра се наведе напред в стола си:
— Да не би да намеквате, че има нещо нередно?
— Не, разбира се — адмиралът многозначително огледа кабинета. — Очевидно човек с вашите средства разполага с достатъчно финансови източници — той отново погледна мофа. — Просто искам да съм сигурен, че сделката е изгодна за цялата Империя.
Пелаеон очакваше Дизра да се засегне от тези думи. Но мофът се усмихна и каза тихо:
— Бъдете уверен, адмирале. Наистина цялата Империя има изгода.
Нещо в бръчките, покрили внезапно челото на мофа, не се хареса на Пелаеон. Върховният адмирал долови в тях нещо прикрито и зловещо.
— Искам имената на членовете на инвестиционната ви групировка — повтори той.
— Ще изпратя списъка на „Химера“ — обеща Дизра. — А сега моля за извинение, но с майор Тирс имаме работа.
— Разбира се — каза Пелаеон, като се опита в гласа му да прозвучи нотка на високомерно благоволение. Върховният командващ не биваше да оставя впечатлението, че той можеше да бъде набързо отпращай дори от моф. Просто си тръгваше по собствена воля. — Приятен ден, ваше превъзходителство.
Адмиралът се обърна и тръгна към двойните врати. Веднага щеше да възложи на капитан Дрейф и отряда му да научат имената в списъка на частната инвестиционна групировка на Дизра, както и да проверят личните финанси на мофа. Току-виж излезли на бял свят някои интересни връзки. Но преди това трябваше да се подготви за дипломатическа мисия. И с малко късмет да сложи край на войната.
След като двойните врати се затвориха, Дизра си позволи върху лицето му за миг да се изпише малка част от презрението, което изпитваше към адмирала. То се разпростираше и върху човека, и върху военачалника заради неспособността му да победи една сбирщина бунтовници, заради безличното му примирение. Мигът отмина. Имаше твърде много проблеми, за чието разрешаване се изискваше ясен ум. Освен това, ако нещата вървяха по план, твърде скоро Пелаеон щеше да бъде незначителна фигура. Дизра завъртя стола си към майор Тирс и го погледна.
— Интересен разговор, нали, майоре? — миролюбиво попита той. — Какви са впечатленията ви?
С явно усилие Тирс откъсна очи от вратата, през която бе излязъл Пелаеон.
— Съжалявам, ваше превъзходителство, но не е моя работа да давам мнение — отговори той. Плещите му бяха сведени, изобразявайки скромност. На лицето му бяха изписани искреност и добросъвестност. — Аз съм обикновен флотски адютант. От политика не разбирам.
Дизра не можеше да не признае, че човекът бе добър актьор, успешно подвеждал през последните петнайсет години десетки военни и цивилни, включително самия моф. Но сега вече знаеше… и предстоеше внезапен край на представлението.
— Добре — каза той, — да оставим политическата страна на нещата и да чуем мнението на един офицер по военен въпрос. Чухте предложението ми за начина, по който Империята би могла да избегне така желаната от адмирала капитулация. Какъв е коментарът ви?
— Ваше превъзходителство, адмирал Пелаеон е върховният командващ флотата — неохотно започна Тирс. Безстрастното изражение оставаше на лицето му, но около очите му Дизра различи напрежение. Дали подозираше, че мофът знае? Едва ли. Не че имаше някакво значение…
— Значи познава по-добре стратегическото ни положение — продължи Тирс. — Пак ще кажа, че за съжаление познанията ми са много ограничени и по отношение на глобалната стратегия.
— Аха! — Дизра поклати глава и натисна едно копче на бюрото. Чу се щракване и скритото под плота чекмедже се отвори. — Разочаровате ме, майоре — каза той, докато ровеше из десетината информационни чипа. Не изпускаше от очи лицето на адютанта. — Вярвах, че императорът е избрал само най-добрите.
Този път нямаше съмнение, очите на Тирс трепнаха. Но още не бе готов да се откаже от комедиантството.
— Императорът ли, ваше превъзходителство? — премига той смутено.