— Само най-добрите — повтори Дизра, взе един от чиповете и го подаде на майора — за служба в гвардията.
Мофът очакваше адютантът да извади от актьорския си репертоар пристъп на смущение, но Тирс просто стоеше срещу него, приковал очи в двойния му турболазерен бластер. Дизра потисна внезапния пристъп на съмнение. А ако бъркаше? Ако Тирс решеше, че запазването на анонимността му си струваше убийството на един имперски моф…
Майорът тихо въздъхна. Звукът напомняше съскането на змия.
— Едва ли има смисъл от шумни протести, нали? — каза той и изпъна необичайно рамене…
Дизра неволно се притисна към облегалката на стола. Изведнъж неувереният и смирен майор Тирс, който от осем месеца бе негов адютант, изчезна. На негово място стоеше воин. Дизра бе чувал, че проницателното око винаги ще разпознае имперски щурмовак или гвардеец, все едно дали е в бойно снаряжение или на смъртно легло. Винаги бе смятал такива обобщения за празни приказки. Никога повече нямаше да допуска такава грешка.
— Как ме разкрихте? — наруши Тирс настъпилото мълчание.
Мина един дълъг миг преди Дизра да отговори.
— Направих справка в главната имперска библиотека с досиетата, след като я преместиха тук. Там се съхраняват и копия от частния архив на императора. Успях да проникна в тях.
Тирс вдигна вежда.
— Така ли! Тези досиета би трябвало да са абсолютно недостъпни.
— Няма абсолютна недостъпност — каза Дизра.
— Очевидно — съгласи се майорът. — Е, какво ще правим?
— Не онова, което очаквате — увери го мофът. — Нямам намерение да ви изобличавам като дезертьор, дори да се намери пред кого да го направя. Империята не може да си позволи да разхищава елита си — той повдигна една вежда. — Щом стана дума, да ви попитам, как се спасихте при гибелта на втората „Звезда на смъртта“?
Тирс сви рамене.
— Просто не бях там. Гвардейците периодично бяха пращани в редови щурмови отряди, за да поддържат бойната си форма. По това време бях на Магагран, на Външния ръб, и помагах за разбиването на една бунтовническа група.
— И всички други от отряда ви загинаха, нали?
— Избити от една бунтовническа група! — изсумтя презрително Тирс. — Трудно би могло да стане. Не, просто си изпълнихме задачата и получихме заповед да се върнем. По това време вече се носеха всякакви слухове, включително че императорът не бил загинал на „Звездата на смъртта“ при Ендор, така че, щом наближихме Корускант I, се метнах на един кораб и се отправих да помагам.
— Помня тези месеци — каза Дизра с изкривена уста. — Пълен хаос. Бунтовниците събираха пармчета, които така или иначе им бяха поднесени на тепсия.
— Вярно — съгласи се Тирс с измъчен глас. — Сякаш цялата Империя се разпадаше.
— Може би наистина беше така — каза мофът. — Пелаеон намекна веднъж, че върховният адмирал Траун имал теория за това.
— Да, че императорът бил използвал Силата, за да направлява бойните части — каза майорът. — Помня един такъв разговор на борда на „Химера“. Може и да е бил прав.
Дизра се свъси.
— Били сте на „Химера“?
— Разбира се. Има ли нещо по-добро за един гвардеец от това да се намира до върховния адмирал? Около месец след като той се върна от Непознатите райони, успях да си уредя да ме прехвърлят в щурмовите отряди на „Химера“.
— Но тогава… — запъна се мофът.
— Защо умря ли? — Тирс стисна челюсти. — Защото направих грешно предположение. Очаквах нападение срещу върховния адмирал, когато се сблъскахме неочаквано с числено превъзхождащ ни враг при корабостроителниците на Билбринджи. Само че очаквах екип командоси, които да вземат на абордаж „Химера“ в суматохата на сражението. Люк Скайуокър бе прониквал вече на кораба, за да спаси Талон Карде, и аз реших, че може да опитат отново, затова разположих щурмоваците си около хангара.
— Аха — кимна Дизра. Един къс от историята си дойде на мястото. — Значи вашият отряд е заловил и ликвидирал предателя ногри Рък, след като той уби върховния адмирал?
— Да. Доколкото това може да бъде някаква утеха — сви рамене гвардеецът.
Дизра го изгледа:
— Траун знаеше ли за вас?
Майорът отново сви рамене.
— Кой може да каже какво знаеше и какво не знаеше върховният адмирал? Знам само, че никога не съм му се представял и той никога не е говорил лично с мен.
— Защо никога не сте му се представяли? Мислех, че към гвардейците отношението е… специално.
— Никога повече не изричайте на глас подобно нещо, Дизра — с нисък заплашителен глас каза Тирс. — Не си го и помисляйте! Кралският гвар деец не желае никакви привилегии. Единствената цел в живота му е да служи на императора и на Новия ред, който той изгради. Това е целта в живота му, заради която е готов да умре.