— Да, да… — стреснато промълви мофът. Ставаше все по-очевидно, че славата на Кралската гвардия, която винаги бе смятал за продукт на имперската пропаганда, всъщност е съвсем реална. — Извинявайте, гвардеец.
— Майор — коригира го Тирс. — Само майор. Кралската гвардия вече не съществува.
— Извинявайте, майор — поправи се Дизра с доловимо раздразнение. Бе започнал разговора с намерението той да го води, а все повече губеше контрол над него. — А към мен трябва да се обръщате с „ваше превъзходителство“.
Тирс се намръщи и за миг мофът затаи дъх. После бившият кралски гвардеец изкриви уста в иронична усмивка:
— Разбира се, ваше превъзходителство. Доволен ли сте от отговора ми, ваше превъзходителство?
— Да — кимна мофът. — Да оставим сега миналото, майоре, и да помислим за бъдещето. Чухте предложенията ми към адмирал Пелаеон. Какво смятате?
Тирс поклати глава:
— Адмиралът е прав. Нещата не се развиват в наша полза.
— Дори и с тези многобройни вътрешни конфликти в Новата република ли?
— Дори с тях — махна гвардеецът към бюрото на мофа. — Дори и с любопитния доклад на третия информационен чип с надпис „Лак Джит“.
— О! — Дизра направи физиономия и извади от купчината споменатия чип. Всички чипове трябваше да са секретни, кодирани със специалния имперски шифър, достъпни само за висшите офицери от разузнаването и за самите мофи. Явно не само Дизра беше провеждал издирване на високо ниво. Той пъхна чипа в четящото устройство и набра кода за дешифриране. Това беше разузнавателен отчет, купен от свободно практикуващия деваронианец Лак Джит, за открит в планината Тантис частично запазен доклад за унищожаването на Каамас. — Отлично! — каза той на Тирс, докато очите му пробягваха по отчета. — Точно от това се нуждаем.
Майорът поклати глава:
— Полезно е наистина, но не е достатъчно.
— Достатъчно е — възрази мофът и лека усмивка разтегна устните му, докато препрочиташе важни части от отчета. — Според мен недооценявате политическата ситуация, в която Новата република изпада напоследък. Каамас, особено с ботанското участие, може да хвърли искрата на раздора. Особено ако и ние я раздухаме.
— Проблемът не е в затрудненията на бунтовниците — охлади ентусиазма му Тирс. — Вие, изглежда, не разбирате положението на Империята. Дори разпадането на Бунтовническия съюз няма да възстанови Новия ред на императора. Трябва ни водач, около когото да се съберат силите на Империята. Адмирал Пелаеон е сякаш най-подходящата фигура, но, изглежда, е изгубил желание за борба.
— Оставете Пелаеон! Да речем, че ви посоча водач. Ще се присъедините ли към нас?
— За кои „нас“ говорите?
— Ако се присъедините към нас, ще станем трима — отговори мофът. — Трима, споделящи тайната, която ще привлече цялата флота на наша страна.
Майорът се усмихна цинично:
— Ще ми простите, ваше превъзходителство, но се съмнявам, че сте в състояние да вдъхнете привързаност дори у пияна банда.
Вълна от гняв се надигна у Дизра. Как се осмелява този прост войник…
— Вярно — процеди той през зъби. Вярно, че Тирс май не можеше да бъде наречен прост войник. А и мофът отчаяно се нуждаеше от човек с неговите качества и умения. — Аз ще бъда само политическата сила зад трона. Освен това ще осигурявам бойците и снаряжението.
— От флотата на сектора Браксант ли?
— И от други източници — отвърна Дизра. — Ако решите да се присъедините към нас, ще служите като архитект на общата ни стратегия.
— Ясно — и да бе обезпокоен от думата „служа“, майорът не го показа. — Кой е третият човек?
— С нас ли сте?
— Кажете ми нещо повече — изпитателно гледаше мофа бившият гвардеец.
— Ще направя нещо повече — Дизра бутна стола назад и стана. — Ще ви покажа.
Ако се съдеше от липсата на изненада у Тирс, тайният коридор между кабинета на мофа и покоите му не бе нещо ново за него. Очевидно новост обаче беше замаскираната врата по средата на коридора.
— Пробил я е предишният собственик на двореца — обясни Дизра, докато двамата крачеха по тесния коридор към не по-обширната кабина на турболифта. — Ще се спуснем петдесет метра под земята. От там може или да се отиде в залата за изтезания под централната кула, или да се излезе по тайния тунел на хълмовете на север. Понякога се питам къде е ходил по-често.
— Ние къде ще отидем? — попита Тирс, когато кабината на турболифта потегли надолу.
— Към залата за изтезания — отговори Дизра. — Това е най-тайното място в двореца. Всъщност и в целия Бастион. Третият ни чака там.