Кабината спря, вратата се плъзна встрани. Два тесни, грубо изсечени коридора потеглиха в противоположни посоки. Дизра разчисти с ръка част от паяжините и тръгна по десния. Стигнаха до прашна метална врата с колело в средата. Мофът го завъртя, вратата се отвори със зловещо скърцане.
Предишният собственик едва ли би познал залата за изтезания. Стените и подът бяха почистени и тапицирани, на мястото на ужасяващите инструменти за причиняване на болка бе внесена модерна функционална мебелировка на съвременно жилище. Цялото внимание на Дизра бе насочено към бившия гвардеец, когато влезе в помещението. Тирс пристъпи и замръзна от изненада, когато видя човек по средата, седнал в копие на командно кресло на звезден разрушител. Очите на майора се разшириха от изненада. Тялото му се изпъна, сякаш го разтърси мощен електрически ток. Погледът му прескочи към Дизра и пак се върна към командното кресло. После бързо обходи залата, сякаш търсеше доказателства за капан, за халюцинация или дори за собствената си лудост. Дизра стаи дъх… После Тирс се изпъна уставно и отдаде чест.
— Върховен адмирал Траун — образцово доложи той. — Щурмовак TR-889 се явява по служба.
Дизра прехвърли вниманието си към обитателя на помещението, който бавно стана от креслото. Мофът внимателно наблюдаваше светлосинята кожа, синьо-черната коса, блестящите червени очи, бялата униформа на върховен адмирал. Погледът на Траун срещна за миг очите на Дизра, след това се премести към Тирс.
— Добре дошъл отново на служба, щурмовак — дрезгаво отвърна той. — Но съм длъжен да ви кажа — той отново погледна към Дизра, — че не съм онзи, за когото ме смятате.
Бърза тръпка мина през лицето на бившия гвардеец:
— Сър?
— Позволете на мен — намеси се мофът. Той отиде до върховния адмирал, хвана белия ръкав на униформата му и го придърпа към Тирс. — Майор Тирс, позволете да ви представя моя съдружник Флим. Изключително талантлив актьор.
За миг в стаята се възцари тишина. Гвардеецът гледаше облечения в бяла адмиралска униформа самозванец. Върху лицето на майора се изписаха разочарование и неверие, впоследствие се намесиха гняв и отдръпване. Мофът наблюдаваше смяната на чувствата му. Сърцето му се беше качило в гърлото. Ако гордостта на Тирс вземеше връх, ако се обидеше от измамата, която току-що му бяха представили, нито Дизра, нито Флим щяха да излязат от стаята живи.
Майорът обърна поглед към мофа. Бурята от чувства по лицето му се скри зад каменна маска.
— Обяснете ми — лаконично каза той.
— Сам казахте, че Империята се нуждае от водач — напомни му Дизра. — Може ли да има по-добър водач от върховния адмирал Траун?
Бавно и неохотно Тирс погледна към фалшивия върховен адмирал:
— Кой сте вие?
— Както негово превъзходителство ви каза, името ми е Флим — отвърна човекът.
Сега гласът му звучеше другояче. Изоставил бе властната, почти царствена осанка на върховния адмирал. Изведнъж Дизра осъзна, че преди малко в кабинета му Тирс бе минал през съвършено същата промяна, само че в обратен ред. Може би някогашният гвардеец също го осъзна.
— Интересно… — каза той, пристъпи по-близо и се взря в лицето на Флим. — Изцяло приличате на него.
— Трябва да прилича — отвърна Дизра. — Почти осем години минаха, докато открия подходящия изпълнител. Отдавна го планирам.
— Разбирам — каза Тирс. — С очите как се справихте?
— Повърхностни имплантации — обясни мофът. — Самозахранващи се, за да блестят в червено. Останалото са грим и боя за коса плюс удивителен контрол на гласа и актьорски талант.
— Имал съм не едно въплъщения — обясни Флим. — Това е поредното. Но пък удовлетворението може би ще е много по-голямо.
— Забележително — отбеляза Тирс и погледна към Дизра. — Има само един проблем. Траун е покойник и всички го знаят.
Мофът вдигна вежда:
— Нима? Да, съобщено беше, че е починал, но може само да е изпаднал в кома от намушкването на Рък. Може би са го отнесли в някое тайно място, където е прекарал дълги години, възстановявайки се. А може на „Химера“ да е загинал негов двойник. Нали казахте, че сте очаквали нападение срещу него при Билбринджи. Нищо чудно и той да го е очаквал и да е взел съответни мерки.
Тирс изсумтя:
— Много личат белите конци.
— Така е — съгласи се мофът. — Но няма значение. Ние трябва само да представим Траун. Самозалъгването ще свърши останалата работа. Имцерията ще се занадпреварва кой пръв да повярва в него. Начело с Пелаеон.
— Това ли е планът ви? — попита майорът. — Да представите върховния адмирал на Пелаеон, да му върнете поста на борда на „Химера“ и да го превърнете в спойка за Империята?