— В основни линии, да — отвърна мофът и се намръщи. — Защо?
Известно време Тирс не отговори.
— Казахте, че имате и други източници на въоръжение и бойци освен от флотата на сектора Браксант — каза той. — Кои са?
Дизра погледна Флим, но актьорът се задоволяваше да наблюдава с интерес бившия гвардеец.
— Имам уговорки с пиратите от Каврилу — отговори мофът. — Те са голяма и опитна команда, която действа извън…
— Познавам командата на капитан Зотип — прекъсна го Тирс. — По мое мнение не е особено опитна, но определено е голяма. Какви уговорки имате?
— От взаимен интерес — отвърна мофът. — Използвам докладите на имперското разузнаване, за да посочвам на Зотип интересни товари на Новата република. Той плячкосва каквото може, а ние дестабилизираме противника.
— И част от „Хищните птици“ на СороСуб слизат от поточната линия на Зотип? — предположи майорът.
Дизра сви устни. Или Тирс знаеше твърде много за тайните на мофа, или бе много по-умен, отколкото Дизра бе допускал. Нито една от двете възможности не му се нравеше.
— Всъщност получаваме всичките си изтребители оттам — каза той. — Зотип разполага с достатъчно машини за командата си.
— С какво плащате самолетите?
— С експертна помощ, която той не може да получи отникъде другаде — отвърна Дизра и удостои бившия гвардеец с лукава усмивка. — Давам му на заем много специални войници консултанти: групи от клонингите на Траун от планината Тантис.
За мофа беше удоволствие да види как Тирс зяпна.
— Има останали клонинги?
— При това немалко — раздразнено каза Дизра. — Нашият умен дребен велик адмирал е пръснал групи под прикритие из цялата Нова република. Не знам какви са му били намеренията. В архивите не открих нищо за…
— Намерили сте архивите на Траун? — прекъсна го майорът. — Имам предвид личния му архив?
— Разбира се — каза Дизра и леко се намръщи. За момент в изражението на бившия кралски гвардеец се прокрадна възбуда. — Откъде иначе щях да зная къде да намеря клонингите?
Краткият проблясък на интерес изчезна зад непроницаемата маска на Тирс.
— Разбира се — спокойно се съгласи той. — Какво друго имаше там?
— Схема на дългосрочна стратегия — отвърна Дизра, като внимателно го наблюдаваше. Но онова, което преди малко бе предизвикало интереса на майора, сега бе погребано зад безизразното му изражение. — Плановете му за кампаниите срещу Новата република за следващите пет години. В невероятни подробности. За съжаление към днешна дата съвършено безполезни…
— Аз бих бил много предпазлив, когато определям като съвършено безполезно нещо, направено от Траун — меко възрази Тирс. — Нещо друго?
Дизра сви рамене:
— Лични мемоари, разни такива неща. Нищо интересно от военна гледна точка. Можете да ги прегледате по-късно, ако желаете.
— Благодаря ви — каза гвардеецът. — Ще се възползвам от разрешението ви.
— Може би ще запланувате нещо по-амбициозно — намеси се Флим — от простото използване на моя Траун за притегателна сила?
Майорът сведе глава към актьора:
— Голяма проницателност проявявате, адмирале — каза той. — Да, струва ми се, че можем да направим нещо по-добро. Доста по-добро. Тук има ли компютърен терминал? — Дизра кимна утвърдително. — Чудесно. Ще ми трябват информационните чипове, които оставихме на бюрото ви, ваше превъзходителство. Имате ли нещо против да ги вземете?
— Отивам — отвърна мофът. Вече съсредоточен в компютъра, Тирс не си направи труда да отговори. За миг мофът се взря в тила му, питайки се дали пак не бе сгрешил в преценката си. Майор Тирс, бивш кралски гвардеец, беше полезен изпълнител. Господар не би могъл да бъде. За момента двамата се нуждаеха един от друг. Преглъщайки думите и гордостта си, Дизра се насочи по коридора към турболифта.
ГЛАВА 5
Съветник Борск Фейлия вдигна поглед от електронния си бележник. Лилавите му очи бяха разширени, жълтеникавата козина плътно прилепваше към тялото му.
— Значи излезе най-сетне наяве? — попита той.
— Да — каза Лея. — И се налага да дадете някои обяснения.
— Няма нищо за обясняване — поклати Фейлия глава. — Всичко е истина.
— Ясно — кимна Лея и почувства как върху раменете й легна бреме. Досега не бе осъзнавала колко силно се бе надявала предположението на Карде, че записите за Каамас може да са фалшифицирани, да се окаже вярно. — Сигурен ли сте?
— Да — отговори Фейлия. Погледът му се премести от нея към бележника.
— Тогава знаете кои са били замесени.
— Не — отвърна Фейлия. — Това е проблемът, съветник Органа Соло. А също и причината до мълчим толкова дълго. Знаем колкото и вие: няколко ботанци са помогнали на агентите на сенатор Палпатин да получат достъп до генератора на щита. Не знаем дори от кое племе са били, да не говорим за самоличността им.