— Правили ли сте опит да я установите? — прямо попита Лея.
Козината на Фейлия настръхна.
— Разбира се. Но Палпатин изключително умело бе прикрил следите. Едва доста време след събитието, в първите дни на бунта от вождовете на племената научихме, че в унищожението на Каамас са били замесени ботанци. Потресът ни накара да включим народа в Бунтовническия съюз и да действаме за краха на Палпатин. Но следите вече бяха твърде стари.
— Разбрах — въздъхна Лея.
— Вярвате ми, нали? — попита Фейлия. — Трябва да ми вярвате.
Известно време Лея не му отговори. Взря се в очите му, присегна се със Силата и потърси някакви признаци на измама. И да ги имаше, не успя да ги намери.
— Вярвам ви, че казвате истината, доколкото ви е известна. За съжаление не само мен ще ви се наложи да убеждавате в искреността си.
Фейлия потръпна. Козината му настръхна на кичури.
— Така е — унило се съгласи той. — Мнозина ще решат, че прикривам престъпниците от ботанска солидарност.
Лея взе електронния бележник и овладя изражението на лицето си. Беше прав. Ботанското присъствие в междупланетарната политика бе язвително и дръзко и не се нравеше на мнозина в Новата република. Дори раси, свикнали да се счепкват при първа възможност, се опитваха да смекчат отношението си към другите. Ботанците или не бяха в състояние, или не желаеха да постъпят така и си бяха спечелили враждебност, която надвишаваше обичайната в дипломатическите среди зложелателност.
— Вярно е — каза тя. — Значи трябва да разрешим въпроса колкото може по-бързо.
— Как? — попита Фейлия. — Ботанците дълго и упорито издирваха имената на извършителите не само в официалните архиви на племената на Ботауи, но и във всичките ни колониални светове и анклави. Няма ги.
— Ето тук ги е имало — и Лея извади информационния чип от електронния бележник. — Сигурна съм. Да видим дали специалистите ще възстановят нещо. Не успеят ли, просто ще трябва да намерим друго копие. Поне вече знаем какво да търсим.
— Така — неуверено каза ботанският съветник. — А какво възнамерявате да предприемете междувременно?
Лея завъртя чипа в ръцете си.
— Не мога просто така да забравя тази история. Разберете това, съветник Фейлия. Длъжна съм да уведомя останалите членове от Висшия съвет, но ще направя всичко възможно, за да убедя президента Гаврисом да не се разгласява разкритието. Поне да изчакаме, докато разберем какво могат да направят специалистите с унищожените сектори на чипа.
— Да — отвърна Фейлия, целият настръхнал. — А дали специалистите ще замълчат, е, разбира се, друг въпрос. По-важното е какво ще направи контрабандистът Талон Карде. Той също знае.
— Карде даде дума да не казва нищо — успокои го Лея. — Изпрати съобщение до своите хора да се оглеждат за деваронианеца, който намери информационния чип. Може и да успеят да го заловят, преди да каже на когото и да било.
Фейлия подсмъркна.
— Наистина ли смятате, че още не е казал? След отношението, което сте проявили двамата с Карде спрямо него?
— Постъпихме, както сметнахме за нужно в момента — отвърна Лея, овладявайки внезапния си изблик на раздразнение от ботанеца. — По-добре ли щеше да бъде да си тръгне с чипа?
— Честно казано, да — сковано отговори ботанецът. — Явно е възнамерявал да го предложи на нас. Щеше да поиска колосална сума пари, ние щяхме да му платим и всичко щеше да приключи.
— Нямаше да приключи, съветник — въздъхна Лея. — Няма да приключи, докато не стане известна цялата истина и виновниците не бъдат наказани.
— Вярно, това трябва да направим — съгласи се събеседникът й и се изправи. — Благодаря ви за любезността да поговорите насаме с мен, съветник Органа Соло. Сега си тръгвам, за да подготвя защитата си.
— Не се намирате пред съд, съветник — уточни Лея.
Козината на Фейлия прилепна за тялото му.
— И това ще стане — тихо отвърна той. — Заедно с целия ботански народ. Ще видите.
Шада Дукал никога не бе виждала кафенето „Дона Лаза“ толкова претъпкано. Представители на десетки различни раси със социален статут, започващ от средната класа и стигащ до самото дъно на обществените прослойки, бяха буквално натъпкани от стена до стена.
— Голямо посещение тази вечер — подметна тя на шефа си, който седеше плътно притиснат до нея на масата.
— Днес гастролиращият турнир „Бога Минаук“ се провежда тук — обясни Мазик, галейки разсеяно дланта й. — Направо са полудели по играта.