— Според теб това ли е причината да избере именно това кафене? — попита Шада. — Тълпата?
— Не се притеснявай, Кромф ще го доведе — успокои я Мазик. — Дадеш ли му пари, можеш да му имаш вяра. Особено когато втората половина на плащането става след доставката.
Шада погледна към съществата, които се притискаха към масата им.
— Повече се безпокоя дали ще можем да го изведем спокойно от тук сред тази тълпа.
— Не е нужно да бързаме — каза Мазик. — Като се имат предвид всички главоболия, които си докарахме заради него, трябва да чуя страшната тайна, която има да ни каже. После може и да пуснем преследвачите по дирите му.
Шада го погледна с крайчеца на окото си.
— Карде едва ли ще одобри това — предупреди го тя. — Ясно нареди Лак Джит да не говори с никого.
— Талон Карде не ни е работодател — язвително й напомни шефът й. — С онова, което ще плати Кромф за издирването, горе-долу няма да сме на червено. Ако малката тайна има някаква пазарна стойност, заслужаваме да получим част от нея.
Шада извърна лице. Някакво лошо предчувствие се притури към бездруго тревожното й усещане. В света на контрабандата нещата се свеждаха до печалба, възможно най-висока, с цената на всякакви интриги, измами и изнудвания. Понятия като лоялност и чест нямаха особена стойност…
— Хайде, хайде — сгълча я Мазик и отново погали дланта й. — Стига с тези самообвинения. Играта ни е такава и ти го знаеш.
— Да — тихо отвърна тя. Знаеше го, разбира се. От дванайсет години бе доброволна участничка в тази игра, при това доста талантлива. Понякога късно нощем се питаше какво става с галактиката. Или може би със самата нея.
Сред тълпата се запровира млад гарусец с претрупан поднос в ръце. Успя да мине, без да разлее нищо, между двама ишорци, които крещяха и ръкомахаха разгорещено, и седна на стола срещу Мазик.
— Уф! — подсвирна той и взе една от четирите чаши върху подноса. Обагрените му в лилаво хриле ритмично се повдигаха и отпускаха в такт с дишането. — Не мислел, че успях.
— Не само че успя, но и свърши добра работа, Кромф — увери го Мазик, избра две от останалите три чаши и постави едната пред Шада. — Да се е мярнал нашият човек?
— Не видял — отвърна Кромф, внимателно отпи и се огледа. Някой дрезгаво се разсмя до тях и един от ушните гроздове на гарусеца щръкна и отново се отпусна. — Не ми харесва, Мазик. Много хора гледа.
— Не се притеснявай — успокой го Мазик. — Ти само го доведи на масата. Ние ще свършим останалото.
Една от декоративните лакирани игли, забити в косата на Шада до лявото й ухо, тихичко изщрака два пъти.
— Сигнал от Грив — каза тя на шефа си. — Вероятно е успял.
— Добре — каза той. — Иди да го доведеш, Кромф. Пред страничния вход. Мисли за втората половина, която имаш да получаваш.
Гарусецът стана с нещо като подсвирване и изчезна в тълпата. Шада си пое дълбоко дъх, стегна се вътрешно и се огледа за последен път. Ако деваронианецът надушеше неприятности и понечеше да бяга, сигурно щеше да се насочи наляво…
Кромф се върна, следван от рогатия деваронианец.
— Оф! — подсвирна гарусецът, докато сядаше на масата до Мазик. — Тълпа много. Това Лак Джит. Това контрабандис Мазик.
— Приятно ми е да се запознаем, Лак Джит — каза Мазик и му предложи четвъртата чаша от подноса. — Надявам се, че пиеш вристулийски брандал.
— Щом плаща друг… — отвърна деваронианецът и седна срещу контрабандиста. — Първо да ти обясня, Мазик, че макар това, което ще ти кажа, да е истина, наясно съм, че не мога да искам пари в замяна. Вече не разполагам с веществено доказателство. Имам само това, което видяха очите ми.
— Ясно — каза Мазик и отпусна длан на масата. После я отдръпна и на нейно място се показа купчинка монети. — Все пак редно е един джентълмен да плати за получената информация.
Устните на Лак Джит се разтегнаха в тънка деваронианска усмивка и той посегна към монетите. В същия миг Мазик здраво сграбчи дланта му.
— За получената информация — студено повтори контрабандисткият водач. С другата ръка премести купчинката монети към своя край на масата. — Да чуем сега какво имаш да ни кажеш — и Мазик пусна ръката на деваронианеца.
Лак Джит се приведе напред и се подпря на масата.
— Онова, което ще ви кажа, е едновременно поверително и невероятно — прошепна той. — Никой извън парламента на Новата република не го знае — деваронианецът се огледа и се приведе още малко. — Става дума за Каамас — продължи той. — Има доказателства, че опустошението на планетата е било извършено от агенти на тогавашния сенатор Палпатин, който е замислил и самото унищожение.