— Да — съгласи се Хан. — Понякога можеш и полза да извлечеш от тях.
Доста странна реплика, помисли си Люк. Но не свари да попита, зет му пристъпи до Чубака и взе електронния бележник, който диамалецът бе дал на уукито.
— Разбра ли къде трябва да отидем? — попита той втория пилот на „Хилядолетен сокол“.
Чуй изръмжа утвърдително и посочи с големия си космат пръст екранчето на бележника.
— Добре — каза Соло и му го върна. — Води ни! — и отправи към Люк сияйната си усмивка. — Никой не може да те ориентира както едно ууки.
— Нали знаеш, че не е изключено и друго — тихо отвърна Скайуокър, докато пресичаха дока. — Може да искат да ни разделят, за да сме им по-лесни.
Хан поклати глава:
— Едва ли.
— И все пак ми се иска да съм в течение на разговорите — настоя джедаят. — Мога да следя присъствието ти от хотела и да пристигна веднага, ако се наложи.
— Само присъствието ми, нали?
Люк се намръщи.
— Разбира се. Няма да вляза в съзнанието ти без разрешение. Знаеш го.
— Знам го, разбира се.
Оказа се, че не е необходимо Люк да се възползва от Силата, за да следи преговорите. Домакинът им, ифигинец, бе научил за ограничението, наложено на джедая от диамалците, и преди началото на преговорите между апартамента на Скайуокър и залата за преговори бе установена видеовръзка, която му позволяваше пряко да следи срещата.
Два часа по-късно Люк осъзна, че преговорите са в задънена улица. Изтече още един час преди зет му да стигне до същото заключение. Или поне преди да го признае открито.
— Те са луди — изръмжа той и хвърли шепа информационни чипове на ниската кръгла маса, когато най-сетне двамата с Чубака влязоха в апартамента при Люк. — До един. Съвършено луди.
— Не бих ги нарекъл луди — възрази джедаят. — Твърдоглави, упорити може би, но луди не са.
— Извънредно утешителна разлика! — отново изръмжа Хан. Чубака изрева предупредително. — Не съм си изпуснал нервите — измърмори под нос Соло. — Владея се идеално.
Скайуокър го погледна, прикривайки усмивката си. Пред него отново бе нахаканият контрабандист, който Люк и Оби Уан срещнаха за пръв път в кафенето в Мое Айсли; същият, който бодро се втурваше в неизвестни ситуации и нерядко се гмуркаше до гуша в неприятности. Чудесно бе, че и като уважаван семеен човек и отговорен представител на Новата република Хан не бе загубил изцяло дързостта си, която някога бе влудявала както приятелите му, така и Империята. Пилотът на „Хилядолетен сокол“ достигаше собствената си висота, когато положението му изглеждаше отчаяно. Може и по навик да беше, но се чувстваше най-добре именно в такива ситуации.
— Добре — каза бившият контрабандист и тежко се отпусна в стола от другата страна на ниската маса. — Да обсъдим положението. Не може да няма някакво разрешение.
— Какво ще кажеш за включването на трета страна? — предложи Люк. — Защо Новата република да не осигурява охраната на диамалските товарни кораби, когато са в системата на Ишори?
С ръмжене Чубака посочи очевидния проблем.
— Знам, че нямаме излишни кораби — съгласи се джедаят. — Но Висшият съвет все ще изкопае няколко.
— Няколко няма да стигнат — поклати глава Хан. — Диамала търгува интензивно. Имаш ли представа, колко оскъдни са силите ни?
— Все пак в дългосрочен план това ще е по-евтино, отколкото ако ни се наложи да отделяме средства за помиряването на Диамала и Ишори при нов сблъсък между тях — възрази Люк.
— Сигурно — съгласи се зет му, прехвърляйки в ръка един от информационните чипове, които бе донесъл. — Но Диамала едва ли ще приеме предложението, дори да разполагахме с нужния брой свободни кораби. Според мен няма да поверят охраната на друг.
— И на Новата република ли? — попита Скайуокър.
Хан поклати глава. Погледът му крадешком се стрелна към лицето на приятеля му и със същата бързина се отклони встрани.
— И на нея.
Люк се намръщи. В този миг отново улови тревожното трепване на зет си, което бе усетил и на дока.
— Ясно.
— Добре де — възвърна деловия си тон Соло. — Някой да има други идеи?
Люк погледна Чуй, печелейки време, докато търсеше дипломатичен начин да изкаже мнението си. Но такъв нямаше.
— Хан, още не е късно да извикаме Лея. Можем да се обадим в Уейланд и да помолим ногрите да й кажат да дойде.
— Не — отсече зет му.
Чубака изрази съгласие с Люк.
— Казах „Не“ — повтори Хан и строго изгледа уукито. — Сами ще се оправим.
Вградената в масата комуникационна конзола издаде тихо звънтене. Люк се обърна към Соло, но той още гледаше навъсено втория си пилот. Джедаят се присегна със Силата и натисна копчето.