Изведнъж Люк замръзна. Дъхът му секна. Пред него, ясно очертани на фона на черния космос, се откроиха безплътните образи на император Палпатин и Екзар Кун — две от личностите, концентрирали в себе си в най-голяма степен Тъмната страна на Силата, с които се бе сблъсквал. Те стояха пред него и се взираха в очите му. Смееха се.
— Люк?
Гласът на Хан го стресна. В същия миг образите изчезнаха. Но вледеняващият ужас остана. Нещо, което не бива да прави…
— Люк? Събуди се, приятелю!
— Тук съм — измърмори джедаят с внезапно пресъхнала уста. — Аз… по-добре се заеми ти, Хан.
— Какво ти е? Можеш ли да пилотираш?
Скайуокър преглътна с мъка:
— Нищо ми няма.
— Сигурен ли си? — попита приятелят му, очевидно неубеден докрай. — Я вземи да се върнеш. Ние с Чуй ще се оправим двамата.
— Не — отвърна джедаят. — Оставам с вас. Кажи ми какво очакваш от мен.
— Щом оставаш, можеш да ме прикриваш — каза капитанът на „Хилядолетен сокол“. — Най-напред трябва да се отървем от йонното оръдие.
Люк си пое дълбоко дъх, изчисти съзнанието си и се присегна със Силата. Два кораба срещу осем. Беше както преди, когато Бунтовническият съюз воюваше срещу страховитата сила на Империята. Тогава Скайуокър не владееше толкова добре Силата, както сега. Всъщност едва ли можеше да се каже, че тогава бе развил вродените си бойни и пилотски умения. Спомените от онези дни изведнъж се върнаха с необичайна яснота.
Нещо, което не бива да прави… Добре, да приемем, че това е проверка.
— Давай! — обърна се Люк към зет си. — Зад теб съм!
В този миг още не беше ясно дали пиратите, съсредоточени върху плячката си, изобщо бяха забелязали стария товарен кораб YT-1300 и летящия до него изтребител. Но ясно беше, че изобщо не очакват нападение, насочено срещу тях самите. „Хилядолетен сокол“ се стрелна между два от корсарите, без да предизвика неприятелски огън, докато не ги подмина на почтено разстояние. Едва тогава двете машини дадоха по един разсеян турболазерен залп. Люк се промъкна зад тях и изстреля по едно протонно торпедо в двигателните отделения на вражеските изтребители. Последвалата ослепителна експлозия извади и двете машини от строя.
Скайуокър се стрелна между тях, ловко избягвайки стрелбата на сериозно засегнатите противници. Щурмовият кръстосвач вече обръщаше в тази посока оръдейните си кули… Откъм гърба на Люк се чу кратко предупредително изпищяване.
— Видях ги, Арту — отвърна той и направи замайваща спирала.
В миг се озоваха далеч от кръстосвача тъкмо когато два от трите останали корсаря се устремиха към мястото, където джедаят се намираше допреди секунда. Докато се въртеше с изтребителя си, Скайуокър зърна с крайчеца на окото ярка светлина и се обърна. Носът на кръстосвача избухна и се разлетя на всички страни.
— Хан? Как си?
— Чудесно! — отвърна приятелят му. — Видях сметката на йонното оръдие, обаче преди това успяха да стрелят с него към един от транспортните кораби. Не знам дали са понесли поражения. Ти как си?
— Засега добре — каза Люк. Усетът за опасност се обади и той отново зави с изтребителя си, избягвайки в последния миг поразяващ лазерен откос. Джедаят се вдигна право нагоре и се лепна зад един от атакуващите корсари. Отдавна не бе правил тази маневра, но се оказа, че не е загубил форма. — С по-добро въоръжение са от изтребителите за свръзка, но пък не са така маневрени.
Почти в същия миг Скайуокър се оказа опроверган. Корсарят пред него изненадващо зави надясно, излизайки от огневата линия на Люк, и се опита да мине зад гърба му. Джедаят стисна зъби и предотврати маневрата. Няколко секунди двамата се гонеха в кръг, като всеки се опитваше пръв да нанесе удар. Накрая Люк бе по-бърз с частица от секундата и корсарят избухна в пламъци.
От интеркома се разнесе разтревожен уукски рев.
— С мен всичко е наред, Чуй — отвърна Скайуокър и се присегна със Силата да успокои чуждоземния си приятел. Наистина бе висял на косъм. — При вас как е?
— Наред — отвърна Хан. — Много внимавай! Сигурно вече са побеснели!
Люк се усмихна криво и се огледа. Последните два корсаря летяха с максимално ускорение към него, но преди да се справи с тях, разполагаше с няколко секунди. Недалеч кръстосвачът яростно обстрелваше много по-малкия от него „Хилядолетен сокол“, който налиташе като оса и систематично отнасяше по едно от турболазерните гнезда. От другата страна на Скайуокър двата крайцера водеха престрелка с транспортните кораби на Новата република, които се оказаха съвсем не толкова слабо въоръжени. Всички други оказали се наблизо кораби се опитваха, разбира се, да се отдалечат възможно най-бързо.