Фърнграум бил арестуван и му се наложило да плати солидна глоба за недобросъвестна адаптация на планетата. Фермерите разтрогнали договора. Фърнграум се изхитрил и предоставил планетата на слънцепоклонници от Опал II.
Те проявили извънредна предпазливост. Изпратили необходимото оборудване, но само с трима членове на сектата, които имали за задача да разузнаят обстановката. Те построили лагер, разопаковали оборудването и провъзгласили планетата за истинския Рай. Предали на Опал II да идват по-скоро и… в този момент се чул сърцераздирателен вопъл. След което настъпила тишина.
На Призрак V долетял патрулен кораб, за пет минути екипажът погребал трите тела и моментално се отправил в открития космос.
— Това ме довърши — продължаваше да разказва Фърнграум. — Сега никой за нищо на света не се приближава до планетата. Капитаните на звездолетите твърдо отказват да кацат там. А аз и до сега не знам какво става.
Той въздъхна дълбоко и погледна към Грегър.
— Ако желаете, заемете се с тази работа.
Грегър и Арнолд се извиниха и излязоха в антрето.
Арнолд тържествено изгука:
— Имаме си работа!
— Да бе… и то каква!
— Нали това искахме — нещо по-трудно. Ако счупим тоя костелив орех — край, закрепили сме се на изходни позиции. Да не говорим, че ни се полага процент от печалбата при експлоатация на Призрака.
— Забравяш едно нещо — на планетата ще отида аз. Твоята работа е проста — седиш си тук и осмисляш готовата информация.
— Ама нали така сме се договорили — напомни Арнолд. — Аз се занимавам с научно-изследователската работа, а ти се справяш с практическите неприятности. Забрави ли?
Грегър просто не можеше да забрави. От деца все той се забъркваше в разни неприятности, а Арнолд си седеше вкъщи и после му обясняваше къде и защо е сбъркал.
— Не ми харесва тая работа — заяви Грегър.
— Ти да не вярваш в духове?
— Не, разбира се.
— Е, с другото ще се справим. Който не рискува, той не печели.
Съдружниците се върнаха при Фърнграум.
За половин час договорът беше готов. Ако успеят — полагаше им се добър процент от печалбата. Ако не — плащат неустойка.
Грегър изпрати Фърнграум до вратата.
— Между другото, сър, как се сетихте да се обърнете точно към нашата фирма?
— Никой друг не се съгласи да работи по случая — отвърна Фърнграум, явно доволен от себе си. — Желая ви успех!
Три дни по-късно Грегър летеше към Призрак V. Докато траеше полета си убиваше времето, като четеше докладите за двата опита за колонизиране на странната планета и изучаваше най-различни доказателства за свръхестествените явления.
От това не му стана по-леко. На Призрак V не бяха открити никакви следи от животни. А доказателства за съществуването на свръхестествени твари и досега не са открити в цялата Галактика.
Грегър обмисли внимателно всичко и докато корабът кръжеше около планетата, той се зае да проверява оръжието. Носеше цял арсенал, достатъчен да подпали локална война и да я спечели.
Ако има по кого да стреля…
Товарният кораб увисна на няколко хиляди метра от повърхността. Капитанът твърдо отказа да се снижи и с един метър по-надолу. Грегър пусна оборудването си с парашути, стисна ръката на капитана и скочи.
След „приземяването“ погледна нагоре. Корабът се носеше към открития космос с такава бързина, сякаш го гонеха всички дяволи на ада.
Грегър остана сам-самичък на планетата.
Провери как оборудването е понесло пътя между кораба и повърхността, след което прати съобщение на Арнолд, че е пристигнал благополучно. Хвана бластера в ръка и тръгна да обиколи лагера на слънцепоклонниците.
Бяха се устроили в подножието на планината, до едно кристално чисто езеро. По-хубави сглобяеми къщи Грегър не беше виждал. Сякаш бяха току-що монтирани — Призрак V се отличаваше с постоянен климат. Но в същото време изглеждаха и много осиротели.
Една от къщите Грегър изследва особено внимателно. В чекмеджетата бе наредено бельо, на стените висяха картини, дори имаше щори на единия прозорец. В ъгъла имаше отворен сандък с играчки, приготвени за децата, които е трябвало да пристигнат с основната група.
На пода се въргаляха воден пистолет, надуваем вълк и пликче със стъклени топчета.
Нощта приближаваше. Грегър пренесе в изследваната къща целия си багаж и се приготви за лягане. Пусна охранителната система. Дори и паяк не можеше да мине през екрана, без да предизвика сигнал за тревога. Включи радарите за охрана на подстъпите към къщата. Разопакова оръжията, сложи голямокалибрения пистолет под възглавницата, а бластера закачи на колана си. Чак след това, леко успокоен, седна да вечеря.