— Не, от Дебелия Джими.
— И него ли срещна? Пътищата ни са се пресичали само два пъти и много ми се иска пак да се видим.
— Скоро ще ти се удаде удобен случай. Той и Дългия Дейви са от онази група хора, които двамата ще чакат при теб.
Хелмърс смукна бързо няколко пъти от лулата си, която се канеше да угасне. После със светнало от радост лице извика:
— Брей, че радостна новина! Веднага трябва да изтичам при моята миличка Барбара, за да й съобщя, че…
— Чакай! — прекъсна го Блъди Фокс и го задържа за ръката. — Първо искам да чуя какво се е случило в Ляно!
— Разбира се, престъпление — отвърна Хелмърс, обръщайки се отново към него. — От колко време не си идвал при мен?
— Почти две седмици.
— Тогава не си виждал тук четирите семейства, които се канеха да минат през Ляно. Тръгнаха оттук преди повече от седмица, обаче не са стигнали оттатък пустинята. Уолъс, търговецът, дойде тук от отвъд. Той би трябвало да ги е срещнал.
— Колчетата в ред ли бяха?
— Не. Ако Уолъс за двадесет години не беше опознал така добре пустинята, щеше да загине.
— Къде е той сега?
— Лежи горе в малката стаичка и си почива. Когато пристигна, беше ни жив, ни умрял от глад и жажда, но въпреки това не сложи нищо в уста, само и само да може веднага да заспи.
— Трябва да отида при него и да го събудя, въпреки че е изтощен. Трябва да ми разкаже всичко!
Младежът възбудено се затича и изчезна във входа на къщата. Фермерът отново седна и продължи да си пуши лулата. Учудването му от голямата бързина на юношата се изрази само в леко поклащане на главата и толкоз. После по лицето му се изписа израз на кротко задоволство. Причината за това можеше лесно да се разбере от думите, които той промърмори под носа си:
— Дебелия Джими! Хмм…! А и Олд Шетърхенд! Хмм…! А такива мъже водят със себе си само славни юначаги! Хмм…! Ще пристигне цяла компания! Хмм…! Но нали исках да кажа на моята Барбаричка, че…
Хелмърс скочи на крака, за да съобщи на жена си радостната новина, но отново се спря, защото в този момент иззад ъгъла на къщата се появи Франк и се отправи към него:
— Е, сър, намерихте ли негъра? — попита го Хелмърс.
— Да — отговори Франк. — Боб е при него и аз им предоставих конете. Преди всичко трябва да ви кажа колко много се радвам, че намирам тук свой колега. — Той говорете на английски, изобщо всички разговори до този момент бяха водени на този език.6
— Колега ли? — попита фермерът. — Ами къде е той?
— Тук! Вас имам предвид! Блъди Фокс ми каза, че сте бил главен лесничей.
— Вярно е.
— Значи сме колеги, защото и аз бях апостол на лесничейската наука.
— Ах! Ами къде, драги приятелю?
— В Германия, даже в Саксония.
— Какво? В Саксония? Значи сте немец? Ами защо говорите тогава на английски? Служете си с вашия хубав роден език!
Тези думи бяха казани от Хелмърс на немски и Хобъл Франк веднага поде на същия език:
— С най-голямо удоволствие, господин главен лесничей! Щом стане въпрос за моя наследствен роден език, то аз начаса минавам на него. Казвам ви с гордост: аз бях помощник-лесничей в Морицбург край Дрезден, нали знаете, там, където се намира замъкът с прочутите шаранови езера.
Отначало Хелмърс беше малко слисан от начина на изразяване на дребничкия саксонец. Той стисна приятелски протегнатата ръка на „господин колегата“, покани го да седне и се опита да спечели време, като влезе в къщата, за да донесе нещо освежително за пийване. Когато се върна, държеше в ръцете си две бутилки и две бирени чаши.
— Дявол да го вземе, каква приятна изненада! — възкликна Франк. — Бира! Да, това вече ми харесва! С помощта на благородната ечемичена напитка най-лесно се отварят шлюзите на мъжката речовитост. Та нима и тук, в Тексас, се прави бира?
— Даже в големи количества. Трябва да ви кажа, че в Тексас има над четиридесет хиляди немци, а където отиде немецът, там сигурно започва да се произвежда бира.
— Да, хмел и малц, и двете на Бог са от ръцете! Сам ли си правите тази хубава божа благодат?
— Не! Когато има удобен случай, поръчвам да ми донесат нови запаси от Коулмън сити. Наздраве, господин Франк!
Хелмърс беше напълнил чашите и се чукна с Франк. А сак-сонецът каза:
— Моля ви, господин главен лесничей, не се притеснявайте и карайте без официалности! Аз съм извънредно общителен човек. Затова не е необходимо да ме титулувате с „господин Франк“, а казвайте просто „господин колега“! Така ще се разбираме най-добре.
— Нямам нищо против! — кимна засменият Хелмърс. — Вие сте тъкмо човекът, който несъмнено може много да ми допадне.
— Естествено! Но къде изчезна нашият знаменит Блъди Фокс?
6
Горната забележка е необходима за авторовия текст, тъй като, когато Франк говори на немски, той си служи по твърде комичен начин с елементи от саксонския диалект. Б. пр.