— Но думите му бяха достатъчно ясни. Нарече ви Уелър и каза, че сте обрали господаря му, някой си Бауман — обади се Хелмърс.
— Не се казвам Уелър.
— А може би някога сте се казвали така, а?
— Откак се помня, името ми е било Бъртън. Този нигър, изглежда, ме бърка с някой друг.
Боб пристъпи заплашително към него и възкликна:
— Какво сме масер Боб? Масер Боб сме негър, а не damned нигър. Масер Боб сме coloured gentleman11. Ако масса Уелър още веднъж кажат „нигър“, тогава масер Боб го повалят с юмрук, както масса Шетърхенд са му показали!
Хелмърс веднага застана между двамата и каза:
— Боб, никакво насилие! Ти обвиняваш този човек в кражба. Имаш ли доказателства?
— Да, Боб имат доказателства. Масса Франк също знаят, че масса Бауман били ограбен. Той могат бъдат свидетел.
— Така ли е, мистър Франк?
— Да — потвърди дребосъкът. — Мога да свидетелствувам.
— А как стана кражбата?
— Моят приятел Бауман, наричан от онези, които го познават, Ловеца на мечки, имаше на север, близо до южния ръкав на Шайен Ривър, хубав „store“, a аз му бях съдружник. Отначало търговията вървеше много добре, понеже често ни посещаваха златотърсачи, съсредоточили се по онова време на Черните хълмове. Печелехме добри пари и често криехме у дома си значителни суми в монети и нъгитс. Един ден трябваше да предприема пътуване до златотърсачите, за да събера някои дългове. Когато на третия ден се завърнах, научих, че междувременно Бауман е бил ограбен. Бил сам с Боб и някакъв непознат на име Уелър останал да пренощува при него. На сутринта заедно с Уелър изчезнали и всички пари, а от преследването нямало никаква полза, понеже дирята на крадеца била заличена от проливен дъжд. Сега Боб твърди, че в този Светец на последните дни е разпознал разбойника, и никак не ми се вярва да се лъже. Боб умее да си отваря очите и има много добра памет за лица. Още тогава ни уверяваше, че бил огледал подробно онзи човек. Това е, което имам да казвам засега, мистър Хелмърс.
— Значи вие самият не сте виждали крадеца?
— Не.
— Но в такъв случай не можете да свидетелствувате, че пред вас е действително онзи крадец. Боб остава сам със своето твърдение. Какво следва да се направи сега, знаете също тъй добре, както и аз.
— Масер Боб точно знаят какво трябва направи! — извика негърът. — Масер Боб пречукат негодник. Масер Боб не заблуждават.
Той се накани да избута Хелмърс настрани, за да се добере до мормона. Обаче фермерът го задържа и каза:
— Стой! Не мога да търпя извършването на подобно насилие на моята собствена земя.
— Добре. Тогава масер Боб чакат, докато негодник махнат от собствена земя, но после него обесят на най-близко дърво. Масер Боб тук седят и добре внимават кога тръгнат разбойник.
Боб си седна, но така, че да не изпуска из очи мормона. Личеше, че бе изрекъл заканата си сериозно. Бъртън оглеждаше великанската фигура на негъра боязливо и не след дълго се обърна към Хелмърс:
— Сър, аз наистина съм невинен. Този чернокож мастър се припознава в мен и аз се надявам, че ще мога да се осланям на вашата закрила.
— Не се осланяйте твърде много на мен! — гласеше отговорът. — Доказателства не бяха дадени, пък и кражбата изобщо не ме засяга, защото не изпълнявам никакви служебни функции. Следователно можете да бъдете спокоен, докато се намирате при мен. Но вече ви казах, че в най-скоро време ще трябва да си обирате крушите. А какво ще става после, ми е безразлично. Не мога да оспорвам правото на Боб да уреди тази работа с вас на четири очи. Ако това може да ви утеши, ще ви уверя с удоволствие, че няма да изпадна в безсъзнание от ужас, ако утре сутринта ви срещна под някое дърво, чийто най-дебел клон се е попривел под вашата тежест.
С тези думи въпросът бе временно приключен. Мормонът продължи да се храни, но сега ядеше много бавно и с чести прекъсвания, за да продължи колкото е възможно повече времето на гарантираната си безопасност. Неспокойно въртящите се очи на Боб почти не се откъсваха от него, а Блъди Фокс, който външно се бе държал кротко и мирно, го наблюдаваше все така съсредоточено, както и преди.
2. глава
Изстрелът в челото
Сега всеки бе зает с яденето и със собствените си мисли дотолкова, че разговорите напълно секнаха. А когато по-късно Франк се опита пак да подеме прекъснатия разговор за Ляно Естакадо, му попречи появяването на нов посетител.
— Мистър Хелмърс, изглежда, че вашият дом се посещава доста често — обади се той. — Ей оттам пак се е задал някакъв „horseman“12, който си е наумил да дойде при вас.
Фермерът се обърна към посоката, откъдето се приближаваше ездачът, разпозна го и отговори оживено: