Тоалетът му завършваше с панамена шапка, бяла като костюма, която мъжът носеше с измамната небрежност на плешив човек, кривната леко дори, но по начин, който издаваше, че отдолу няма нищо. Очите му бяха скрити зад маркови очила с донякъде дамски дизайн. Беше гладко избръснат, а леката миризма на скъп одеколон се усещаше ясно в нагорещения въздух. Тлъстите му устни се извиха в усмивка. Зъбите му бяха като съвършено полирани перли. С ръста си от метър и шейсет, мъжът би следвало да изглежда като изнежено денди. Само че изобщо не приличаше на денди. Правеше впечатление на опасен.
— Капитан Хансън? — заговори той. В гласа му се долавяше слаб, аристократичен испански акцент.
— Да?
— Казвам се Ласло Арагас. — Усмивката се разшири. — Приятелите ми викат Ласи.
Хансън кимна. Наречи този тип „Ласи“ и той ще ти ръгне шиш за плетене в окото.
— Господин Арагас. С какво мога да ви бъда полезен?
— Правилният въпрос е с какво можем да си бъдем полезни взаимно, капитане.
— Добре, с какво може да си бъдем полезни взаимно, господин Арагас?
— Имам един товар, който трябва да стигне до Сингапур — каза той. — Разбрах, че потегляте в тази посока.
— Какъв товар? — попита Хансън.
Арагас размаха натежалата си от пръстени ръка по посока на сандъците.
— Топки, капитане. Товар от топки за Сингапур.
— Топки за тенис?
— Точно така. И по-точно „Уимбълдън Ултра Вис“.
Горното твърдение имаше три слаби места. Първо, топките за Уимбълдън наистина се произвеждаха в тукашната фабрика, но се товареха на големия терминал при петнайсети кей в Манила. Второ, топките се транспортираха в картонени кутии от по шест стека, всеки съдържащ дванайсет броя, кутиите на свой ред се опаковаха фабрично в кубове по дванайсет и се товареха в контейнери, а не в дървени сандъци. И трето, вероятността „Слазенгер“ да прибегне до услугите на „Кралица Батавия“ или друг кораб от нейния клас беше равен на нула.
Хансън кимна.
— Ясно.
— Наистина ли, капитане?
— Мисля, че да — бавно отвърна той.
— И какво по-точно ви е ясно?
— Ясно ми е, че виждам дървени сандъци с котето на „Слазенгер“ по тях.
— Които са пълни с топки за тенис — допълни с усмивка наконтеният мъж.
— Щом казвате.
— Казвам. — Все същата усмивка.
— Д-р Зобел-Аяла знае ли за тези ваши топки? — с равен глас попита Хансън.
Арагас се разсмя. Звукът беше като лай на особено зло куче.
— Zobel-Ayala tiene el famban barretoso5 — каза любезно той. — Ако не прави каквото му е казано, ще трябва да ударя с юмрук или с нещо по-болезнено, да речем.
— И какво общо има всичко това с мен, всъщност? — предпазливо попита Хансън. Ако Арагас действаше през главата на El Abortista, то това поставяше и двама им в сериозна опасност.
— На мен ми трябва транспорт. Вие сте тук.
— Вие и вашите топки за тенис не фигурирате в моята товарителница.
— Ще е отделен товар. Не е необходимо да го разгласяваме.
— На Зобел-Аяла това няма да му хареса.
— Той ще прави каквото му е казано.
— Може и така да е, господин Арагас, но аз ще идвам тук и за в бъдеще. За вас може би е лесно да го сритате по тлъстия задник, но аз не съм в същото положение… така да се каже.
— Това не е ваша грижа, капитане. Вашата грижа е да натоварите стоката ми колкото се може по-бързо. — Този път в думите му припукваше лед.
— И как ще обясня този товар на митничарите в Сингапур?
— Няма да обяснявате.
— Моля?
— Малко преди Сентоса ще получите повреда в двигателя. Дребна повреда, бих казал, чието отстраняване ще ви отнеме час-два най-много. Междувременно една моторница ще ви отърве от моите топки за тенис. — Остров Сентоса, бивше рибарско поселище, от известно време се бе превърнал в скъпарски курорт недалеч от пристанището на Сингапур.
— А митницата и контролно-пропускателния пункт?
— За тях сме се погрижили. — Пак подкупи. За последните четиристотин години филипинците бяха издигнали корупцията в изкуство.
— И какво ще спечеля аз от цялата тази работа? — попита Хансън.
— Това — отвърна Арагас и извади вездесъщия плик от вътрешния джоб на сакото си. Плик, дебел сантиметър — сантиметър и половина. — В евро, ако нямате нищо против. — До неотдавна подобни трансакции се извършваха в американски долари, но времената се меняха. — Двадесет и пет хиляди.