— По тези места има хиляда и седемстотин познати разновидности на паразитни червеи, сто седемдесет и шест вида змии, включително питони и кобри, да не говорим за змията на Расъл. Последната е раздразнителна гадинка и напада при най-малката провокация. Ухапе ли те такова нещо, гледай бързо да си кажеш молитвите, госпожице, защото ще ти е останала само минутка-две живот и време за противоотрова няма. Гадинката е убила повече хора от всяка друга змия по света.
Направи кратка пауза и продължи:
— Има и болести, освен това… малария, денга-денга, холера, тиф, бяс, хепатит. Порежеш се при бръснене и след няколко дни челюстта току-виж окапала. Да не говорим за онази гадна миниатюрна рибка, която подушва урината и при първа възможност се загнездва в срамотиите ти. Боя се, че къпането тук не е препоръчително.
Въздъхна, когато Били отлепи и последната пиявица от кожата на Фин и се зае със своите.
— Много ми липсва сиренето обаче, препеченко върху филийка хляб. Тук човек няма да умре от глад, плодове и зеленчуци колкото искаш, месо и риба също, но не и сирене. — Мъжът поклати тъжно глава. — Какво не бих дал за малко чедър „Барис Бей“ или „Еърдейл“! Или пък тънко парченце „Хипи Ити“ върху солена бисквитка. Или синьо сирене, намазано върху препечен хляб. — Погледна към Фин, която тъкмо си вдигаше дънките. — Ще се изненадате за какво копнее един мъж, когато се озове в моето положение. Наистина ще се изненадате.
— Съжалявам, че изгубих самообладание преди малко — извини се Фин и седна. — Но от такива гадинки направо ми изстива кръвта.
— Ще трябва да свикнеш „да ти изстива кръвта“, както го нарече, ако живееш тук — каза Уинчестър, изсмя се, после изсумтя. — Тук кажи-речи от всичко ти изстива кръвчицата. И няма никакво сирене.
— Това вече го спомена — отбеляза Били. — Налице е безспорна липса на сирене.
— А имате ли някаква идея къде всъщност се намираме? — попита Фин.
— Някъде северно от Кагаян де Сулу — отговори Уинчестър. — Ако това ви говори нещо. — Сви рамене, после взе една пръчка, издърпа импровизирания чайник от огъня и го сложи настрана. Отиде при лавицата и взе няколко тенекиени чаши, навярно военен инвентар. Хвана чайника с парче мръсен парцал, за да не се изгори, и наля в трите чаши.
Фин отпи от своята. Беше истински чай, тъмен и със силен аромат.
— Camellia sinensis — поясни Уинчестър с усмивка, видял изненадата й. — Истински. Соленичко ще ти излезе, ако го купуваш в супермаркет. А и тук е много по-пресен. Набрах го вчера от лехата с растения, които отглеждам на един баир.
— Говорехме за острова и къде се намира — подсети го Били.
— Да. Северно от Кагаян. Поне корабът ни беше северно от Кагаян, когато тайфунът ни удари. А и явно сме доста встрани от търговските маршрути.
— И никой не идва тук? — учуди се Фин. — Дори местните?
— За трите години, откакто морето ме изхвърли на този бряг, не е идвал никой — каза Уинчестър. — А местни няма. — Той си сипа още чай, сръбна и млясна с устни. — Утре ще идем до Хълма на бинокъла и ще ви покажа разположението. В голямата си част крайбрежието е от стръмни скали, поне откъм подветрената страна, а наветрената е пълна с рифове и плитчини. Няма къде да се хвърли котва.
— Хълма на бинокъла? — попита Фин.
— „Островът на съкровищата“ — обясни Били.
— Да — кимна Уинчестър. — Мястото, където е заровено съкровището на капитан Флинт.
— Така се е казвала и кръчмата на Дългия Джон Силвър в Бристол — добави Били.
— Така е! — потвърди професорът и вдигна едната си рошава вежда. — Вие сте доста начетен човек!
— Беше любимата ми книга като дете — каза Били. — Тя и „Орелът на деветия“ от Розмари Сатклиф.
— „Някогашният и бъдещият крал“ — измърмори Уинчестър. — Т. Х. Уайт.
— „Бикът от морето“ на Мери Рено — додаде Били.
— К. С. Луис и „Хрониките на Нарния“ — въздъхна с копнеж Уинчестър. — Не може да се мери със сиренето, но е близо. Вече три години не съм чел нищо.
— След като си поговорихте за литература, може ли да се върнем към въпросите по същество? — прекъсна ги Фин. — Досега се занимавах с пиявици, японски мечове, китайски войници и сирене. Бих искала да знам какво, по дяволите, става тук, професор Уинчестър. Ако знаете, разбира се.