— Викай ми Бен — предложи мръсният професор в козите кожи.
Изправи се с мъка, отиде до лавицата и вдигна капака на една от кошниците. Върна се при огъня, седна и метна два лъскави предмета над пламъците, които паднаха в краката на Били и Фин. Единият беше малко златно кюлче с печата на „Нипон Гинко Банк“. Другият беше тежка златна монета с диаметър пет сантиметра, квадратна дупка в центъра и китайски йероглиф, щампован във всеки от четирите квадранта на кръга.
— Ще ми повярвате ли, ако добавя тайнствена огромна подводница и дълъг колкото игрище за ръгби китайски галеон на шестстотин години? Кости на носорози, лъвове и жирафи, където не би трябвало да ги има? Война, която е продължила повече от половин век, след като е сключен мир? Небивало съкровище, скрито в недрата на древен вулкан? Остров, който яде хора и кораби от хиляди години насам?
— Честно казано, звучи доста откачено — рече Били.
Уинчестър избухна в своя грачещ смях, който отекна до най-далечните кьошета на огромната пещера.
— Струва ти се откачено, значи? Нека ти разкажа една история, млади човече.
21.
— Ето какво знаем със сигурност — поде Уинчестър, намествайки се удобно на камъка. — Преди много време, в края на четиринайсети век, ако трябва да сме точни, човек на име Джън Хъ се родил в Северен Китай, вероятно в провинция Юнан. Бил мюсюлманин, а баща му и дядо му били придворни на губернатора. Когато император Мин завладял Юнан, Джън Хъ бил взет в плен, продаден като роб и кастриран. Направили го слуга в императорския двор в Пекин. След време го прехвърлили в армията и той си спечелил име на способен войник и се издигнал в чин изцяло благодарение на заслугите си, нещо като китайски Ричард Шарп или Хорнблоуър. Колкото и да е странно за човек, роден в пустините на Узбекистан, Джън Хъ се присъединил към имперската флота и се издигнал до адмиралски чин.
— Неотдавна четох за това в една книга — вметна Били. — Книга за този тип Джън Хъ. Пишеше дори, че открил Америка петдесет години преди Колумб.
Уинчестър кимна.
— Книгата се казва „1421“ и гради хипотезата си върху няколко карти с недоказана автентичност. Дали Джън е открил Америка или не, не знам, но действията му в Южнокитайско море и Индийския океан са добре документирани. Отплавал от Нанкин с многобройна флота джонки — от малки патрулни съдове с по осем гребла и трийсетина метра дължина, до чудовищни двестаметрови кораби с екипажи от по хиляда души, достатъчно големи да превозват жив товар в клетки, като се започне с египетски торни бръмбари и се стигне до жирафи и слонове от африканските равнини.
— Изглежда знаете доста за това — подхвърли Фин.
— Когато прекарваш по няколко месеца на изследователски кораб, волю-неволю гледаш всичко, с което разполага видеотеката му. А „Тумамото“ имаше богата и добре подбрана колекция от документални филми. Повечето на френски, разбира се, но аз поназнайвам езика. — Професорът се усмихна. — А и в Нова Зеландия също си имаме телевизия. Развлекателната ни индустрия не се изчерпва с Питър Джаксън и „Властелинът на пръстените“.
— Извинявайте — смути се Фин.
— Няма нищо, мила. Това получава човек, щом живее на гъза на географията, на десет хиляди мили от държавата майка.
— И хубав чедър, все пак — засмя се Били.
— Хубав, наистина — съгласи се Уинчестър с познатия вече копнеж в гласа.
— Стига с това сирене — прекъсна мечтанията му Фин. — Какво станало с флотата, за която разказвахте?
— Кариерата на Джън Хъ била кратка, само двайсет години. За този период той направил седем пътешествия. Според някои дори обиколил света. По време на пътуванията доста от корабите му станали жертва на тайфуни. Един от потъналите кораби бил огромен, натоварен със съкровища съд, който минал оттук на връщане към Китай. От историческите сведения за тайфуните, с които разполагаме, вероятно става въпрос за тайфун, разразил се през есента на 1425 година. Корабите на Джън Хъ били конструирани великолепно, разполагали и с водонепроницаеми отделения. Корабът навярно е оцелял без съществени повреди, заедно с товара и голяма част от екипажа си. Главният търговски маршрут минавал близо до виетнамския материк, което означава, че тайфунът ги е отвял много встрани. По собствените ми сметки, бих казал, че шестстотин-седемстотин души изведнъж са се оказали корабокрушенци на този остров. Според историческите данни, на корабите на Джън Хъ пътували и доста жени. С течение на годините островното население достигнало стабилна численост от над осемстотин души. На кораба имало и добитък — крави, кози, свине, домашни птици — достатъчно, за да се положи основата на скотовъдство. Повечето от екзотичните животни, които Джън Хъ превозвал за императорския двор, измрели, освен онези, които успели да се кръстосат с домашните. И до ден-днешен в тукашните гори се среща един особено лют вид дива свиня, която има прилика с африканския глиган, има и дребни сърни, но лъвовете, слоновете и жирафите измрели.