— Така е. Дойде тук по единствения начин, който може да ти спести среща с рифовете. Долетя. — Облеченият в кози кожи професор посочи езерото долу. — Приземи се там. Със стар едномоторен „Норсман“ от войната. Из Пасифика такива има колкото искаш. Обсегът им е осемстотин-деветстотин километра, значи е летял от остров до остров, търсейки мястото.
— Какво стана? — подкани го Фин, загледана в далечното синьо кръгче под тях.
— Направи няколко ниски обиколки над острова. Чух го съвсем ясно, местните също. Стигнах до езерото навреме, за да го видя как се приземява. Само че вече го чакаше бойна дружина. Извлякоха холандеца и потопиха самолета, без да се церемонят.
— Но не са го убили, нали?
— Поне аз не видях такова нещо — каза Уинчестър. — Извлякоха го от самолета, метнаха го в едно от големите си бойни канута и го закараха на брега. Повече не го видях.
— И не се опита да му помогнеш? — упрекна го Били.
— Как по-точно да му помогна? — сви рамене Уинчестър. — Вече три години правя и невъзможното да стоя настрана от тези хора. Не са канибали, но са си диваци във всяко друго отношение и си мрат да режат главите на хората и да ги набучват на бамбукови пръти. Виждал съм ги да го правят. И нямам намерение да стана част от трофеите им.
— Откъде разбра, че е холандец? — попита подозрително Били.
— Защото на фюзелажа пишеше „Линии Боегарт“ с еднометрови оранжеви букви — отговори Уинчестър. — Какво друго можех да си помисля?
— Аз бих се опитал да му помогна — заяви разгорещено Били.
— Виж, островът си е техен. Правилата са си техни. Живеят тук от шест века. А моето гражданство няма и шест години, вашето пък не наброява и шест дни. Нямате си идея срещу какво сте изправени. — Свали бинокъла от врата си и го подаде на Фин. — Погледни — каза той.
Тя вдигна бинокъла пред очите си и погледна, където й сочеше професорът.
— Мили боже! — прошепна. Малките островчета в езерото изобщо не бяха островчета.
— Какво? — попита нетърпеливо Били.
— Кораби — каза Фин. — Стотици. Това е гробище за кораби.
Някои от имената още се различаваха: „Маркала“, „Доктор Ангрие“, „Себаго“, „Сити ъв Алмако“, „Норма К.“, „Гайгер“, „Кулсингел“, „Моргантаун Виктори“. Бяха навсякъде — изоставени островчета от отдавна изчезнали кораби, които времето беше забравило. Някои бяха бойни кораби като „Гайгер“ — несъмнено за превоз на морски пехотинци. „Сити ъв Алмако“ беше огромен и очевидно много стар петролен танкер.
От по-старите бяха останали само прогнили дървени коруби; един приличаше на ранен модел параход, дългите му мачти бяха пречупени, почернели и покрити с водорасли. Тъжни кораби, разхвърляни тук и там из езерото, някои скупчени на групи, други сами сред водната шир. В далечния край на лагуната, на двеста-триста метра от брега, Фин различи останките от самолета на Пиетер Боегарт. Пред потопения наполовина самолет се различаваше нещо като моторна лодка със смазан при носа корпус. Фин завъртя бавно бинокъла и нещо познато привлече погледа й. Фокусира лещите и замръзна.
— Това е „Кралицата“! — Товарният кораб беше близо до устието на езерото по посока на рифовете, полегнал под шейсет градуса на пясъка, ръждясалият му корпус под ватерлинията лъщеше изложен на слънцето.
Не се виждаха никакви признаци на живот. Мостикът беше смазан, предният люк зееше разкъсан, товарителният кран при носа бе почти откъртен от гнева на бурята.
Корпусът висеше огънат през средата все едно гръбнакът на „Кралицата“ е бил пречупен. Носът й беше заорал на десетина и повече метра в джунглата. Трагичен край за всеки кораб, още по-трагичен, когато си го познавал и ти е станал мил. Почти като да загубиш приятел.
— Дай да видя — настоя Били.
Фин му подаде бинокъла.
— Някаква следа от приятелите ви? — поинтересува се Уинчестър.
— Не — промълви Фин тъжно.
Били оглеждаше останките на „Кралица Батавия“.
— Възможно ли е да са оцелели? — попита той.
— Всичко е възможно — отговори Уинчестър. — Вие двамата оцеляхте.
— Ако са ги заловили местните, къде са ги отвели? — изстреля въпрос Фин.
— Има три селца, всичките от другата страна на острова.
— Някаква идея в кое ги държат? — изръмжа напрегнато Били.
Уинчестър посочи към широк, опасан с канари връх почти право пред тях.
— По онези склонове към морето тече река. Главното им село е близо до устието й. И да има име, не го знам.