Фин огледа набързо крайниците си за пиявици, но навоите на Уинчестър явно си бяха свършили работата. Поеха през тревата към подножието на дюната.
— Ще оставим следи, ако минем по плажа — отсъди Фин.
— Ще вървим досами водата — каза Уинчестър. — Приливът ще започне скоро и ще отмие следите ни.
— Хайде, размърдайте се — подкани Били и стъпи на пясъка.
Само от няколко крачки разстояние долетя внезапен вик, от който кръвта им изстина.
— Отаку! Тейриу! Сате! — Водачът с изпокъсаната униформа пристъпи откъм сенките с меча в ръка. Зад него излязоха и другите, включително и младежът с копието. Изтеглиха се наляво зад водача си, отрязвайки пътя за отстъпление към дюната.
Фин, Били и Уинчестър бяха в капан. Мръднеха ли напред, щяха да налетят право на острия меч; назад ги чакаше единствено блатото.
— Какво ще правим сега? — изохка Фин.
Мъжът с меча пристъпи напред, размахал хипнотично оръжието си. Момчето се премести вдясно, заобикаляйки ги по фланга с вдигнато копие.
Уинчестър пристъпи вдясно, уж да хукне към дюната.
— Ямате кудусай! — изкрещя японецът с кепето. — Уакамаре-уасу?
Не беше точно въпрос. Фин не разбираше думите, но значението им беше ясно.
— Да-ме! — изкрещя момчето с копието. Двамата с мечоносеца пристъпиха още по-близо.
Фин направи крачка назад към блатото.
— Здравата загазихме — отбеляза Били. — Този тип не е в настроение за преговори.
А после мъжът с меча направи своя ход — нападна Уинчестър с вдигнато острие, като крещеше нечленоразделно през стиснати зъби. Уинчестър вдигна тоягата си да блокира меча и със закъснение разбра, че ударът от горе надолу е бил уловка. Вместо да го посече отгоре, мъжът се завъртя на пета като танцьор и мечът му заходи в широка дъга, която трябваше да пререже професора през средата.
Уинчестър направи опит да отскочи назад, но беше безнадеждно. В същото време младокът вдигна копието си и се засили, целейки се в хълбока на Фин.
Чуха се три остри пукота в бърза последователност. Мъжът с меча застина насред замаха си, а кепето му изхвърча сред кървав фонтан заедно с горната половина на главата му.
Като по магия две червени петна разцъфнаха в гърдите на младежа и той се строполи на земята. Мъжът с меча, съвсем мъртъв, се срина назад заедно с оръжието си. Трясъкът от изстрелите още ехтеше из просторната Купа за пунш.
— К’во става, мама му стара? — възкликна Били, втренчен сащисано в труповете. Завъртя се към Уинчестър, и той стреснат като него. — Нали каза, че мунициите им били свършили отдавна?
— Така си е — потвърди Уинчестър.
— Моите не са — изрече глас на английски със силен акцент.
Откъм джунглата се появи набит мъж с маскировъчна униформа, дълго мачете на кръста и много голям автоматичен пистолет в ръка.
— Казвам се Фу Шън — представи се той. — Бързо идвайте с мен, ако искате да освободите приятелите си.
23.
Фу Шън им разказа историята си, която много приличаше на тяхната. И той станал жертва на същия тайфун. Бурята ги настигнала, докато плавали с „Педанг Емас“, който изтръгнали от дебелия пират Ло Чан, изхвърлила ги през фунията на тайния остров и разбила кораба на трески върху вътрешния бряг на лагуната. Той и господарят му, мъж, когото китайците наричали Кан, били единствените оцелели от екипажа на стария кораб за улов на сардини.
Едва не се удавили, а когато дошли на себе си, двамата се разделили, за да потърсят прясна вода. Когато се върнал на уговореното място за среща, Фу Шън видял как някакви хора, които взел за диваци, отвеждат господаря му.
Последвал ги от разстояние и гледал безпомощно как водят Кан в някакво поселище близо до реката, която тече от възвишенията и минава край далечната страна на мангровото блато, което Фин беше видяла, след като морето я изхвърли на брега. По преценка на Фу Шън в селото живеели най-малко двеста души.
— За японците ли говори или за твоите така наречени „местни“? — обърна се шепнешком Били към Уинчестър.
— За местните — отговори професорът.
— И как по-точно ще надвием двеста души? — попита Фин.
— Да не споменаваме японците — добави Били. — Изстрелите сигурно са разбунили целия остров.
— Да, но пък ни спасиха живота — изтъкна Фин. — И на мен този тип не ми харесва много, но оръжието е негово, а и явно знае как да се оправя в подобни ситуации.