— Все пак ни трябва някакъв план — каза Били.
— Този Фу Шън май точно върху план работи в момента — измърмори Уинчестър, крачейки след набития мъж в маскировъчна униформа, който се движеше бързо през гъстата растителност. Изкачваха се през джунглата, така че Купата за пунш да остава зад гърба им, и държаха посока на запад, заобикаляйки тресавището.
Вървяха така повече от час, като спираха често да се ослушват за подозрителни звуци. Не чуха нищо, освен нестихващия креслив хор на маймуни и птици — ако японците бяха изпратили патрул да потърси изчезналата риболовна група, значи този патрул се придвижваше много тихо.
Накрая стигнаха до широк буен поток, който се изливаше през високия ръб на Купата за пунш, коритото му бе обсипано с големи камъни. Бреговете бяха стръмни и хлъзгави, скалната им основа — проядена до мазна ерозираща кал от постоянната атака на водата.
— Там — изсумтя Фу Шън и посочи.
Фин присви очи в указаната посока. Дебело въже беше вързано за стърчащ дървесен корен и висеше свободно покрай брега на потока. Направено беше от здраво оплетени ратанови ивици, с възли на всеки трийсетина сантиметра. През маранята на водните пръски се виждаше и друга въжена конструкция, която пресичаше потока. Беше нещо като импровизиран мост от две въжета на различни височини, едното за ръцете, другото — два пъти по-дебело — за краката. На равни интервали въжетата бяха свързани с бамбукови пръчки, които ги държаха изпънати и не им позволяваха да се раздалечават.
— Много изобретателно — каза Уинчестър впечатлен.
— Миши въжета — вметна Били с усмивка. — Обърнати настрани.
— Миши въжета? — не разбра Фин.
— Сещаш се, онези въжета, които служат и като стълби на пиратските кораби — обясни той. — По тях моряците се качват, за да приберат платната.
— Сигурно е имало нещо подобно на корабите на Джън Хъ — каза Уинчестър. — Знание от миналото.
— Минавайте — прекъсна ги Фу Шън. — Един по един.
Фин мина първа — спусна се по висящото въже и се прехвърли на усукващия се мост. Поколеба се и едва не падна, но после му хвана цаката — плъзгаш странично крака и стискаш здраво горното въже с две ръце. Докато тя минаваше по моста, Фу Шън държеше тежкия автоматичен пистолет готов за стрелба и оглеждаше напрегнато шумната джунгла наоколо, търсейки признаци за чуждо присъствие. Фин стигна до другия край, обърна се и зачака. Били мина втори, последван от Уинчестър. Професорът беше стигнал до средата, когато внезапен порив на вятъра разклати дърветата, подхвана отвратителната му шапка от козя кожа и я отнесе във водата.
— По дяволите! — изруга професорът. — Най-хубавата ми шапка!
— Не е голяма загуба — ухили се Били, застанал до Фин на отсрещния бряг.
Небето изведнъж се затули от облаци, а от облаците се изля дъжд. За секунди навяваният от вятъра дъжд се превърна в порой и водна пелена скри отсрещния бряг на потока. Уинчестър още висеше по средата на моста, а Били и Фин подгизнаха до кости.
Хукнаха да се скрият под широката корона на гигантско чворесто дърво. Въженият мост се люлееше бясно. Уинчестър напредваше педя по педя, накрая стъпи на брега, хукна през пороя, като се хлъзгаше на всяка втора крачка, и се мушна при Били и Фин под дървото.
— Мама му стара! — прошепна задъхано професорът. — Ега ти чудото!
Тримата насочиха погледи към отсрещния бряг. Фу Шън натика пистолета в колана си, спусна се по въжето и стъпи на моста. Дъждът се изливаше все така, а тропотът на капките по широките листа на пищната растителност поглъщаше всички останали звуци. Не биха могли да се чуят, освен с викове, но поне дразнещият маймунско-птичи хор беше замлъкнал.
Пиратът беше преполовил моста, едва видим в дъжда. Чу се кратък звук като жужене на жилещо насекомо, Фу Шън се залюля и извика. От рамото му стърчеше трийсетинасантиметрова бамбукова стрела. В края й грееха яркоцветни пера, стряскащо живи сред сивата пелена на дъжда. Кърваво петно разцъфна върху гърдите на пирата, тъмно на зеления маскировъчен фон.
Фин се завъртя в опит да види къде е стрелецът. Нямаше никой. Нападателят беше невидим. Тя понечи да хукне към моста, но Били я стисна за ръката и я дръпна назад.
— Да не си полудяла! — извика й. — Ще те убият!
Второ жужене и втора стрела разкъса листака на няма и крачка от Били. Той дръпна Фин и двамата залегнаха. Уинчестър направи същото. Вдигнаха погледи към Фу Шън, който още се люлееше на моста. Литна нова стрела и го пропусна на косъм.