Фу Шън вдигна ръка, хвана стрелата, която стърчеше от рамото му, и я пречупи. Със стиснати от болката зъби, той измина бързо последните няколко метра и запълзя нагоре по плиткия бряг. Този път Фин скочи на крака и хукна към него. Успя да пъхне едната си ръка под мишницата му, когато нова стрела се заби в храсталака до нея.
— Помогнете ми! — извика Фин.
Били и Уинчестър се втурнаха към тях и ги издърпаха под несигурното прикритие на ниската растителност в основата на голямото дърво. Фин подпря Фу Шън на дънера и огледа стрелата в рамото му. Разрови спомените си от лекциите по анатомия в колежа и прецени, че пиратът е извадил късмет — стрелата беше пробила делтоидния мускул и беше излязла през гърба, без да засегне гръдния кош.
Не беше толкова сериозно, колкото изглеждаше. Сигурно го болеше много, но стрелата не беше пробила белия дроб, нито беше прекъснала голям кръвоносен съд.
Още две стрели прорязаха листака вдясно от Фин. Втората рикошира от дънера на дървото.
Фин придърпа Фу Шън напред, за да огледа изходната рана на гърба му. Посегна към върха с намерение да изтегли стрелата през раната, когато Уинчестър я спря с вик.
— Недей!
— Защо?
— Мажат стрелите си с отрова. Виждал съм ги да убиват диви свине по този начин.
— Сигурен ли си?
— А ти склонна ли си да рискуваш?
— Не мога да го оставя така!
Фу Шън губеше сили, клепачите му пърхаха, устните му бяха побелели съвсем.
Фин се наведе, грабна шепа трева и листа и ги уви около острия връх на стрелата. Стисна здраво и я изтегли от раната с едно бързо движение. Чу се ужасен всмукващ звук и китаецът простена от болка. После очите му се отвориха и той направи опит да се усмихне.
— Благодаря, госпожо — прошепна той. Едната му месеста ръка се смъкна към колана на униформата. Той измъкна пистолета и го даде на Фин.
Беше ужасно тежък, може би десетина килограма, така поне й се стори.
— Знаеш ли как се стреля с това чудо? — попита Уинчестър.
Оръжието беше египетска имитация на „Берета“ 91, модел от петдесетте години на двайсети век. Беше виждала как приятелят й от Ню Йорк, Майкъл Валънтайн, стреля със своя голям стар колт 45-и калибър. Вдигна предпазителя и нагласи пистолета на полуавтоматична стрелба.
— Да, знам — каза тя.
— В предното джобче на куртката ми — инструктира я Фу Шън. — Има още три пълнителя. По десет патрона във всеки.
Беше стрелял три пъти по рибарите. Значи в оръжието имаше още седем патрона, плюс трийсет в резервните пълнители. Тридесет и седем патрона срещу двеста диваци. Спомни си за детето, което бяха убили пред очите й в Кайро миналата година, и за невръстния младеж на плажа преди няколко часа. Да знаеш как се стреля с пистолет, не беше същото като да убиваш. Фин върна предпазителя и натика пистолета под колана на дънките на гърба си. Дъждът започваше да намалява.
— Случаен патрул? — предположи Били. Очите му шареха насам-натам в опит да пробият тучната зеленина на джунглата. Дъждът отслабваше почти толкова бързо, колкото се беше усилил.
Фу Шън простена от ужасната болка, наведе се напред с втренчен поглед и притисна с ръка гърдите си. После застина. Фин сложи пръсти на каротидната артерия, издула се отстрани на дебелия му врат. Нямаше пулс. Пиратът беше мъртъв. Тя погледна часовника си. Не знаеше с какво мажат стрелите си, но отровата беше убила як мъж за по-малко от три минути, навлизайки през рана, която при нормални обстоятелства не би застрашила живота му. Силна и бързодействаща, очевидно.
— Никакъв патрул не е бил. Чакали са при моста. Явно са чули изстрелите. Знаели са, че ще минем оттук — каза професорът.
Фин се загледа в трупа на Фу Шън, после се обърна към Уинчестър.
— Знаеш ли за кое село говореше той?
— Да. Най-голямото. Виждал съм го от разстояние. От три страни има бамбукови ограждения, от четвъртата е реката. Два входа, поне аз видях толкова.
— Колко високи са бамбуковите ограждения?
— Не са високи. Метър и петдесет може би, но няма смисъл да ги катерим. Върховете им са заострени като тази стрела. — Той посочи окървавения връх на пречупената стрела, която Фин беше извадила от рамото на пирата. — А може и те да са намазани с отрова.
Фин взе внимателно стрелата и подуши върха й. Нищо особено. В тънка цепнатина при върха имаше бледо петно от някаква белезникава лепкава субстанция.
— Откъде вземат отровата?