Ако минеха направо през гората, за час-два усилен преход щяха да стигнат до хребета над долината. Това означаваше, че им остава един час дневна светлина да огледат селото и да съставят някакъв план. Опитваше се да не поглежда към Уинчестър и Били. Аргументите й звучаха убедително, но самата тя не вярваше и на една своя дума. Тук не беше в свои води, беше уморена и уплашена.
Мислите й се отплеснаха за миг и пред вътрешния й взор внезапно цъфнаха лучените кръгчета, които предлагаха в закусвалнята под апартамента й в Крауч Енд. Ако лорд Били и разните му там Боегартовци не се бяха появили в живота й, сега, в същата тази минута, можеше да си седи в апартамента, да си хапва голям хамбургер с гарнитура от пържени картофки и лучени кръгчета и да гледа повторения на стари сериали по телевизията.
Въображението й добави и чаша евтино червено вино от магазинчето на Емир отсреща. Вместо това си подбиваше петите през обвита в душни изпарения джунгла на забравен от бога и хората остров в средата на Южния Пасифик и се чудеше дали лекото гъделичкане отзад на десния й крак се дължи на гигантска, подута, кръвосмучеща пиявица, или е просто необичайно голям комар, който се гощава с кръвта й. Даде си мълчалива клетва, че ако се измъкне жива от тази каша, ще сложи веднъж завинаги край на всякакви приключения. Дотук можеше да се похвали само с едно — че още не е настъпила някоя ужасно отровна змия.
— И това ще стане — промърмори под нос тя.
— Моля? — попита учтиво Били, който вървеше зад нея.
— Нищо. — Наведе се, перна ядно крака си, после продължи напред, преследвана от фантомното ухание на лучени кръгчета.
Смрачаваше се, когато стигнаха покрайнините на селото. Първият признак за наличие на хора видяха още на миля нагоре по реката — рибен капан, заложен в бързата вода. Капанът беше направен от бамбукови ивици, преплетени достатъчно нагъсто, за да удържат средни по размер риби, но не толкова, че да се уловят недораслите мъничета — изобретателен и естествен метод за контрол на популацията. Големите камъни по брега явно се използваха за изкормване на рибата, ако се съдеше по петната, а малко по-надолу откриха малка колиба на бамбукови подпори, под чийто навес бяха натрупани мазни, вмирисани на дим скари, вероятно за опушване на рибата.
При колибата обърнаха гръб на реката и продължиха бавно през оредяващата джунгла, като се ослушваха и оглеждаха внимателно. Признаците за човешка дейност зачестиха — малки обработваеми площи, отсечени дървета, още една колиба за опушване, утъпкани пътеки, които често се пресичаха. Намериха дори огризка от някакъв плод, захвърлена в храсталака до пътеката. Видяха и дим, усетиха и миризмата му. Готварски огньове. Накрая джунглата съвсем се разреди и пред тях се ширна просторен разчистен периметър тъмна почва с плътна стена от широки бамбукови пръти, заострени при върха и съединени с дебели ратанови въжета. Отвъд палисадата стърчаха островърхи покриви от някакъв вид дебела тръстика. Клекнаха в края на джунглата, вперили погледи в селото. Нямаше признаци за паника или необичайна дейност. Чуваха се слаби звуци, кухо кънтене на дървен чук, смях, детски викове и пискливият глас на жена, която гълчи детето си. Езикът несъмнено беше някакъв китайски диалект, груб и почти гърлен, съвсем различен от мелодичното звучене на малайското и филипинското наречие.
— И сега какво? — попита Били, местейки поглед из разчистения периметър.
Вдясно от палисадата нямаше нищо, само джунгла. Вляво теренът се спускаше към реката. Извън ограждението имаше грубо скован пристан и няколко дълги, издълбани от дънери канута. Едното беше двойно — от два огромни дънера, свързани успоредно чрез сложна бамбукова плетка. Пак то си имаше и мачта, както и тъмнокафяво платно, здраво овързано в тежка триъгълна форма. Свито платно на джонка. Изтъкано беше от някакъв вид растителни влакна, подсилени с десетки тънки бамбукови ивици. Под мачтата и между двата дънера имаше голяма платформа от свързани бамбукови пръти. С помощта на платното или двайсетина гребци странният съд изглеждаше достатъчно голям и стабилен да превози трийсет-четирийсет души… пътници или войници според случая.
— Това ли е бойното кану, за което спомена? — прошепна Фин.
Уинчестър кимна.
— Да. Само че, когато го видях, имаше нещо като голям престол, прикрепен към кърмата. Сега го няма.
— Голяма лодка като тази би трябвало да мине през рифовете — каза замислено Били.