— Сега — прошепна тя.
Били вдигна тежкото закривено острие на страховитото мачете и започна да сече бамбуковите пръти, отваряйки неравна дупка в оградата. Стана доста бързо.
Били се наведе да погледне през отвора. После се обърна към Фин.
— Има голяма сграда на подпори, повдигната е на половин метър над земята. Вляво и вдясно има други сгради, по-малки.
Фин затвори очи, представяйки си разположението на древните поселища в Юкатан, където беше играла като дете, докато майка й и баща й бяха заети с разкопки. Онези села бяха построени около централен площад или церемониален олтар, а сградите — жилищни и други — бяха сбутани в гъсти концентрични кръгове. Ако и това село беше построено по подобен начин, къде биха държали пленници, в случай че имаха такива?
— Сградите с хора трябва да имат божествени прозорчета — каза накрая тя, спомнила си историите, които й бе разказвала майка й на времето. — Оглеждай се за сгради, чиито врати и прозорци са затворени и залостени.
— Божествени прозорчета? — не разбра Били.
Срещаха се под една или друга форма в повечето култури — японските племена аину имаха малки прозорчета на всичките си семпли колиби, които да осигуряват свободен достъп на духовете и — също толкова важно — лесен път за бягство. Древните европейци ги наричали „лей линии“, или линии на сила.
Такива линии следвали древните жители на Перу, римляните се съобразявали с тях при строежа на пътищата си, а стотици хиляди поклонници тръгвали по една конкретна „духовна пътека“ през планините на Испания, наречена Пътят на свети Яков. Имаше ги и при китайците — псевдонауката фън шуй, „почиващият дракон“, се основаваше на идеята, че духовете трябва да имат свободен проход през всяка сграда. И когато всички врати и прозорци на сградата са затворени, това означава, че вътре има пленници.
— Оглеждай се за сгради със затворени врати и прозорци — повтори тя.
— И това е всичко?
— За друго не се сещам, освен ако не ги държат вързани на селския площад.
— Оптимист както винаги — изсумтя Били.
— Аз ще мина първа. Ако по някаква причина се разделим, знаеш какво да правиш.
— Никога не спори с жена, която има голям пищов в гащите си — каза сериозно Били.
Фин го изгледа, измъкна пистолета изпод колана на дънките, наведе се и се промуши през дупката в палисадата.
Селото зад бамбуковото ограждение беше изненадващо чисто и подредено. Имаше двайсетина малки постройки, всичките повдигнати върху еднометрови подпори от яки бамбукови пръти, имаше и няколко по-големи сгради за общо ползване. Стените на всички бяха направени от преплетен ратан, покривите бяха островърхи и настлани с по няколко слоя тръстика. Както беше предположила Фин, всички сгради имаха малки открити прозорчета отстрани, входовете също зееха отворени.
Благодарение на Уинчестър и неговите факли, трите най-отдалечени от Били и Фин сгради горяха, както и цял участък от палисадата в близост до тях. Около горящите колиби търчаха хора и се опитваха да потушат пламъците с бамбукови рогозки. Без особен успех.
— Там! — посочи Били.
На двайсетина крачки от тях, близо до палисадата, имаше голяма колиба на подпори със затворена врата и покрито странично прозорче. Няколко разкривени стъпала водеха до дълга веранда покрай три от стените. В горния край на стъпалата стоеше набит мъж с богато орнаментирана туника, стиснал странна на вид бойна брадва с лъскаво острие, което отразяваше зловещо пламъците на бушуващите пожари.
Острието на брадвата беше прикрепено към тежък бамбуков прът, висок колкото мъжа. Самият мъж приличаше на кечист с дълга гарвановочерна коса и проскубана черна брада, която покриваше почти изцяло долната половина на лицето му. Лице, излязло от миналото, с черти на древен китайски войн. От мрака се чу вик. Пазачът пристъпи напред, извика на свой ред, после слезе по стъпалата и тръгна към пожара в другия край на селото.
— Току-що ни излезе късметът — прошепна Фин.
Изчакаха мъжът да ги подмине, после пропълзяха до къщата. Качиха се по стъпалата и отвориха вратата.
Голямо квадратно помещение, настлан с тъкани рогозки под. Малка маса със запалена лампа. Четирима мъже лежаха на пейки в другия край на стаята, ръцете им бяха извити зад гърба, вързани и с подпъхнати бамбукови прътове при лакътните стави.