Лицето на Рони заприлича на презрял домат, но той все пак се дръпна.
— Ще се погрижа да ви уволнят! — изсъска той, докато тя минаваше покрай него.
— Майната ти — измърмори тя на път към стълбите. Писнало й беше от Роналд Депейни-Котръл, от „Мейсън-Гудуин“ и от тъпата Англия като цяло.
Отвратния Рони удържа на думата си и когато Фин се прибра, на телефонния секретар я чакаше съобщение от Дорис. Беше уволнена. Чекът с последната заплата щял да й бъде пратен по пощата, а вътрешното министерство щяло да бъде уведомено за уволнението й във връзка с работната й виза. Всичко това — много студено и много делово. В пощенската й кутия имаше плик от някакъв лондонски адвокат. Прекрасен завършек на един прекрасен ден. За утеха Фин слезе в ресторанта и си поръча огромен сандвич със салата от прясно зеле и люти картофки. Саутбийчската диета можеше да върви по дяволите, Англия — също.
3.
СЪР ДЖЕЙМС Р. ТАЛКИНГХОРН, Q.C.2, KCBE3.
Адвокат
ул. Грейт Расъл G47/12,
централен Лондон
телефон: 020 7347 1000
телеграми: до кантора Талкингло
„Уважаема г-це Райън,
Във Ваша полза ще е да присъствате на среща в моя кабинет утре следобед в два часа. В случай че решите да дойдете, моля, носете със себе си документ за самоличност със снимка, за предпочитане валиден паспорт.“
Дотогава оставам:
Писмото беше подписано с нечетлива драскулка. Носеше дата от предния ден и беше доставено на ръка — нямаше нито марка, нито пощенски печат. Подписът, изглежда, беше положен с перо, наоколо му имаше пръски от мастило, хартията беше кремава и с най-високо качество. Името на този тип, писмото и дори адресът бяха като излезли от роман на Дикенс. За последното можеше да гарантира, защото в момента седеше в местния „Макдоналдс“ само на три врати от въпросния адрес. Кантората на Талкингхорн се намираше над антикварна книжарница на име „Джарндайс“, която изглеждаше като от времето на Дикенс с малката си прашна витрина и мъждиво осветление. Според плочата на стената, тук бил живял прочутият илюстратор на детски книжки от викторианската епоха Рандолф Калдекот.
Фин пъхна писмото в плика и го прибра в чантата при паспорта си. После — не за пръв път — се зачуди какво прави тук. Никога не беше чувала за този тип Талкингхорн, нямаше и представа каква „полза“ би имала от срещата с него. От друга страна, след като „Мейсън-Гудуин“ внезапно изчезна от живота й, нямаше какво друго да прави.
Невероятно, но дъждът се беше изнесъл към някоя друга нещастна английска провинция, поне засега. Беше топло и грееше слънце, затова Фин предпочете да седне на една от малките масички пред заведението. Пиеше кафе, гризеше бисквитка и се оглеждаше. Малко по-надолу от другата страна на улицата се трупаха хора — в просторния открит двор на Британския музей, който приличаше на огромен гръцки храм, трансплантиран в сърцето на Лондон.
Пред оградата от ковано желязо чакаха немски туристически автобуси, черни и със затъмнени стъкла, лъскави като огромни бръмбари, а туристите се изсипваха на тротоара като дребни белезникави личинки. Бърбореха развълнувано, припкаха по напечения от слънцето двор и изчезваха в сумрачните дълбини зад редицата гигантски колони, решени да прекарат един културен следобед, като позяпат прочутия Розетски камък, прословутия Блатен човек и мраморните скулптури от Партенона — в края на краищата те бяха част от декорите за „Мумията 1 и 2“. Щом са заслужили вниманието на Брендън Фрейзър, значи ставаха и за една домакиня от Щутгарт и нейния съпруг. Фин изсумтя презрително и отпи от кафето си. Беше останала твърде дълго под ботуша на Лейди Рон — прихванала беше от цинизма му.
— Здравейте.
Гласът й беше познат. Тя вдигна глава и заслони с ръка очи от ярката светлина на ранния следобед. Беше Били Пилгрим, или по-точно Негова Светлост херцогът на нещо си и другото там. Този път от харвардския суичър нямаше помен. Облечен беше в костюм с чудесна кройка, хубава памучна риза в бледосиньо и подходяща на цвят вратовръзка. Обувките бяха лъснати, косата — сресана, по брадичката и страните нямаше набола четина.
— Добре изглеждате, милорд — каза Фин.
— Значи сте разбрали.
— Уведомена бях еднозначно. Даже ме уволниха, задето не познавам родословното ви дърво — процеди тя, неспособна да прикрие студенината в тона си.
— О, боже! — Русокосият мъж изглеждаше ужасен. Отпусна се тежко на стола срещу нея. — Бих могъл да говоря с тях, ако искате, да обясня обстоятелствата… сигурен съм, че ще разберат.
2
Q. C. — Queen’s Council — висша адвокатска степен във Великобритания, букв. „съветник на кралицата“. — Б.пр.
3
KCBE — Knight Commander of the British Empire — рицарски орден във Великобритания. — Б.пр.