— И поданиците му са понесли това? — възкликна Сандокан.
— О, не ми говорете за поданиците на тези чудновати страни — каза Яниш, — аз лично трябваше да се убедя, че един благороден и добър раджа не е много по вкуса им! ™
В това време тигърчетата бяха построили мост, дълъг пет метра и достатъчен, за да може да се премине по него от скала на скала.
— Занесете моста до брега — заповяда Сандокан, — и елате да вземем завивки. По пътя ще ни трябват
Нандар и Еллора се сбогуваха с къщата, която ги бе подслонявала толкова пъти от бурите. Тя бе свидетелка на един изключително труден, но всъщност щастлив живот.
— Дано послужиш за подслон на някои други нещастници като нас — каза Нандар.
Всички отидоха на брега.
В далечината се виждаше леко полюляващия се кораб, а на стотина метра от него чакаше лодката, в която едно тигърче чакаше завръщането на другарите си.
Подвижният мост бе поставен между брега и първия риф. Нандар и Еллора преминаха първи. Това се повтори още много пъти, докато цялата група се настани в лодката. Не след много тя потегли към кораба.
Морето беше съвсем спокойно и времето — чудесно.
Лодката се измъкна от рифовете и скоро достигна „Соарес“. Тигърчетата, които бяха на борда, спуснаха стълбата. Нандар, подпомогнат от Сандокан, се изкачи с мъка.
Когато се събраха всички на мостика, Сандокан посочи стареца, който се облягаше на ръката на девойката, и каза:
— Тигърчета, погледнете този благороден мъж! Той е проявил истински героизъм, за да запази прекрасната девойка, която е до него и която е законната наследница на престола на Гондвана! Ние ще отплаваме за техния бряг! Готови ли сте да рискувате живота си за една справедливост?
— Да! — извикаха тигърчетата. — Да живее Тигъра на Малайзия. Господаря на океана!
От известно време тези здрави и силни мъже бяха започнали да се отегчават и сега мисълта за новото приключение ги бе съживила напълно.
— Не викайте „да живее Господаря на океана“, ами заедно с мен: „Да живее господарката на Гондвана!“
Тигърчетата вдигнаха високо пиратските си ножове и пушки и ги размахаха:
— Да живее господарката на Гондвана!
В очите на стареца и на девойката се четеше безкрайна признателност.
Сандокан се оживи. Яниш приближи до него и го удари по рамото:
— Братче, тая авантюра ще ни подмлади с двайсет години!
— Да, разбира се! — каза Тигъра на Малайзия! — Ще докажем отново, че сме смели мъже!
Тъжна сянка премина бързо по лицето на Сандокан.
— Какво ти е? — запита Яниш.
— Нищо … — отвърна Пирата. — Спомних си кръвта, която проляхме, за да се запазим до днес. Но знаеш ли — добави той радостно, — това, което ще извършим, ще измие греха от миналите ни престъпления.
— Не са били престъпления — каза Португалеца. — Отнеха ти трона, започнаха да те гонят, ти се защищаваше, а аз ти помагах: ето всичко! Но да не мислим за миналото! Бъдещето е пред нас!
— Имаш право! — каза Сандокан. — Да мислим за утрешния ден ако не за нас, то поне за това мило и храбро момиче, което трябва да получи своя трон!
— благодаря, добри господине!
В БОРБА С КРЪСТОСВАЧА
Като определи точното географско разположение на острова, Сандокан заповяда да се приготвят за път.
Свеж вятър се появи откъм запад, наду платната на „Соарес“ и той пое бързо.
Скоро Дяволските рифове изчезнаха от погледите на моряците. Еллора поздрави с ръка острова.
За миг пред очите и се изниза целият и живот: лов, риболов, работа на полето, уроци с Нандар! Тя поздрави за сетен път тази незначителна точка от Земята, която за нея бе представлявала целия свят.
Когато върхът на вулкана, който бе най-високата част на острова, изчезна на хоризонта, Еллора не можа да задържи сълзите си.
— Не плачи — каза старият Нандар, — ти оставяш купчина скали, за да отидеш в приказно красиво царство!
— Как ще го заемем? — попита девойката. — Принцът, който е заграбил моето царство, няма ли войници, приятели, които да го защищават?
— Да, има наемни войници, които се бият за него, но когато узнаят коя си ти, ще изоставят узурпатора! Моряците ми обясниха кои са Сандокан и Яниш: двама храбри мъже, които заедно със своите тигърчета са извършили подвизи, достойни за най-големите герои на Индия! — Те ми вдъхват голямо доверие, въпреки че са били пирати. Сандокан и Яниш се хвърлят с такава жар в борбата, че силата на техните тигърчета ще се удвои. Те ще се бият храбро за своята победа.
— И аз ще се бия заедно с тях! — извика Еллора. Корабът напредваше все по-бързо. Сандокан и