Тичах до задавяне цели два часа, дъх не можех да си поема, сърцето ми удряше като чук между каланите.
След това навлязох в джунглите. Вървях цяла нощ и на сутринта стигнах до едни тръстикови, съвсем бедни жилища. Отпочинах си, нахраних се при добри хора и тръгнах обратно.
Старият Нандар, Сандокан, Еллора и Яниш слушаха с непресекващ интерес разказа на Хирундо. Радваха му се, тупаха го по рамото, хвалеха го за ловкостта. Тигъра на Малайзия попита:
— А сега… казвай какви новини носиш?
— Господарю — каза Хирундо, — принц Амравати, бащата на Еллора, е жив!
— Жив? — възкликна девицата.
— Да! — каза Хирундо. — Но той е затворен в храма на Теханда!
— В храма на Теханда!… — повтори като насън Еллора.
— Да … — продължи Хирундо, — и лошото е, че пазачите на Ситасива го пазят ден и нощ. Един старец от Кампти ми обясни как принцът е узнал от Дола, че Амравати не му е баща. Тогава той го затворил в храма, за да царува спокойно и блажено, като има за съветница кръвожадницата Дола!
— Моят татко затворник! — извика Еллора. — Да бързаме да го спасим!
— Ето, това е първото нещо, което трябва да направим! — заключи Сандокан. — Утре ще тръгнем за Теханда! А сега трябва да спим…
ТАЙНСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ПОРТУГАЛЕЦА
На другия ден групата напусна пещерите на Деогарт и потегли на юг. Четири грамадни слона служеха за превозно средство. На първия бе авангардът начело с Хирундо. На втория — Еллора, Нандар, Яниш, Сандокан и две тигърчета. На другите два — останалите съзаклятници.
Групата прекоси джунглите, които заобикаляха плътно Гондвана, като се спираше за почивка под набързо приготвени палатки.
Яниш, Сандокан и Еллора снабдяваха приятелите си с дивеч, биеха го дръзко и умело, а тези места бяха препълнени с него.
След шест дни път, незаплашван от никаква сериозна опасност, малкият отряд навлезе в земята на гондите, могъщо старо племе, което англичаните не бяха успели да покорят напълно.
Нито една от многобройните разбойнически шайки не посмя да нападне пътниците.
Като се върна в родината си, старият Нандар сякаш се подмлади с десет години. Въпреки напредналата си възраст и умората, той понасяше търпеливо несгодите на пътуването.
Новината, донесена от Хирундо, че добрият принц Амравати е още жив, вля сякаш нов живот у него. Да, трябваше на всяка цена да освободят Амравати и да хвърлят в прегръдките му неговата дъщеря!
Само тази мисъл бе успяла да направи от доскоро умиращия старец енергичен човек, готов за решителна борба.
Всички заобикаляха Нандар с най-дълбоко уважение, надпреварваха се да изразяват своето уважение.
Благородната фигура на стареца с дългата сребристо, бяла брада вдъхваше почит дори и у диваците.
Съзаклятниците дойдоха до бреговете на Варда и тръгнаха по течението и. Теханда не беше далече.
В спомените на Нандар бе запазена представата за храма, където господарите на Гондвана затваряха, онези, които им пречеха да потискат себеподобните си, но които не искаха по една или друга причина да убият.
Дойдоха до края на гората, сред която се издигаше мрачният храм на Теханда.
Гората бе почти непроходима, но през средата й преминаваше път, който водеше за храма.
Отрядът спря на полянка, на около сто метра от пътя, и тигърчетата започнаха веднага да разпъват палатките.
Готвачите, двама пъргави малайци, бързо приготвиха печени фазани и сочни плодове от рода на бананите.
— Спомняш ли си за храма на Теханда? — Сандокан се обърна към Нандар.
— Ходил съм един път с принц Амравати — отвърна Нандар, — ходихме на лов из тези места. Изненада ни силна буря и се приютихме в храма.
— Има ли много пазачи? — запита Яниш.
— Тогава имаше двадесетина — отвърна Нандар, — но имаше и малко затворници. Принц Амравати бе добър и затваряше само убийците. Сега, при царуването на Дола и Ситасива, не знам…
— Може би Хирундо ще може да ни обясни — каза Сандокан, — научи ли нещо за пазачите на храма? — обърна се към момъка.
— В Кампти разправяха, че в храма на Теханда е само нещастният Амравати — отвърна Хирундо, — но никой не можа да ми каже как се чувствува бащата на Еллора. Жителите на Гондвана се страхуват до смърт да говорят не само по тоя въпрос… Ако ги чуят, завеждат ги веднага при палача, който им отрязва езика и ги пуска на свобода…
— Ето една сигурна мярка да се забрани роптанието срещу правителството — каза Яниш, — ако аз бях приложил тази мярка в Асам, всички асамийци щяха да бъдат без езици и във владенията ми нямаше да има каквито и да било смутове… Значи има само един затворник? Ами колко пазачи го охраняват?