— Благодаря — каза той, — развържете ме и да слизаме! Войниците може да се събудят!
Кой беше този човек? В тъмнината не можеше да се различи нищо.
Хирундо развърза въжето, с което бяха стегнати ръцете му.
Голяма надежда затрептя в сърцето на Еллора:
— Кой си ти?
— Принц Амравати ли си? — попита Хирундо.
— Не.
— Тогава кой си?
— Аз съм факир! Войниците на принц Ситасива ме хвърлиха в храма, защото им поисках милостиня. Обезоръжиха ме, вързаха ме, за да ме убият утре сутринта. Чух преди малко, че нещо става в храма. Всички войници са заспали. Видях, че от прозореца се спуска въже, и застанах под него. Можех да се заловя само със зъби и така вие ме издърпахте.
Всички гледаха с безкрайно учудване необикновения странник.
— Но още сега ще те хвърлим в храма, ако не ни кажеш всичко, което знаеш — каза Яниш.
— Всичко, каквото знам, ще ви го кажа — пошепна факирът.
— Знаеш ли къде е принц Амравати? — попита Сандокан.
— В подземието на храма.
— Откъде знаеш това?
— Слушах войниците, като си говореха, преди да заспят.
— Колко войници има тук?
— Дванадесет.
— Въоръжени ли са?
— С ножове и револвери.
— Как се отнасят с принц Амравати?
— Никой не трябва да го вижда и той не трябва да вижда никого. Спускат му храната през една дупка откъм тавана.
— Значи теб щяха да те убият? — попита Сандокан.
— Да, защото войниците ми казаха: „Който не е на служба при принца и влезе в храма на Теханда, бива убит.“
— Ти излезе жив благодарение на чудо — прошепна Яниш — и затова можеш да благодариш само на нас! Уважавам много малко факирите. Мисля, че всички са лъжци и мързеливци. Но…
— Има доста измежду тях, които са честни хора.
— Например ти!? Какво знаеш да правиш? Факирът остана няколко минути в мълчание. После каза:
— Знам да чета мислите на хората.
— Тогава знаеш ли защо сме тук? — попита Сандокан.
— Да, за да освободите затворника — отвърна факирът, — това няма да бъде много трудно, ако войниците продължат да спят … И това ще стане, ако постъпите така, както ви кажа аз!
— Добре, докажи, че има още факири, които правят чудеса — каза Яниш — Хайде, побързай!
От някакъв скрит джоб на плата, който обвиваше бедрата му, факирът измъкна нещо, което в тъмното не можеше да се различи добре.
— Това вещество, като се запали, разпръсква дим, който действува приспивателно — каза факирът, — запалете го и го хвърлете в храма.
— Какво ще направи тоя дим, когато прозорците са отворени? — забеляза Яниш.
— Той е тежък и ще падне ниско. Войниците са заспали на пода.
Яниш извади клечка кибрит, запали я и я приближи към черното вещество. Сетне го хвърли в храма.
— След няколко мига войниците ще изпитат въздействието на дима — каза факирът. — Ако не ми бяха вързали ръцете, отдавна да ги бях приспал. Сега можете да работите спокойно: те ще спят дванадесет часа.
— Ами ако се подиграваш с нас? — попита Сандокан..
— В такъв случай ще ми дадете урока, който ще заслужа, защото ще сляза с вас в храма!
— Има ли наистина в Индия честен факир? — попита Яниш.
— Сега нямаме време за подобен разговор — забеляза Сандокан, — слизай напред, ти познаваш по-добре мястото! — заповяда той на факира.
Факирът се подчини. Хвана въжето, прехвърли го към пода и изчезна в тъмнината на храма.
ПРИНЦ АМРАВАТИ
Другите го последваха.
Когато всички стъпиха на пода, факирът поиска от Яниш кибрит, запали клечка и приближи до стената, където бе прикрепена свещ.
Когато тя пламна и освети в жълто вътрешността на залата, всички видяха в средата, върху сухи листа от калико, дванадесетте заспали войници.
Сандокан откачи свещта от стената и приближи до тях.
Яниш побутна с крак един войник, който не се помръдна — факирът бе казал истината.
— Да не би случайно твоето сънотворно средство да приспи и нас? — запита ексмахараджата на Асам.
— Не, сахиб — отвърна факирът, — този дим се издига на височина до половин метър и за нас няма никаква опасност, освен ако легнем на земята.
— Ще се постараем да не правим това — каза Яниш.
— Къде е отворът, който води за подземието? — попита Еллора, силно развълнувана.
— Тук — отвърна факирът, — на няколко крачки, вървете след мен.
Той приближи до нещо четвъртито.
— Този камък затваря входа.
— Повдигни го, Хирундо; — заповяда Сандокан. Младежът изпълни незабавно нареждането, отмести камъка и пред очите им се показа тъмен отвор. В единия му край имаше малка макара, чрез която войниците навярно спускаха храна на затворника.