— Какво да правим сега? — запита Яниш.
— Ще спуснем въжето, ще кажем на затворника да се завърже около кръста и ще го издърпаме горе — предложи Сандокан.
Хирундо разви въжето и го хвърли в отвора. Шум от стъпки се вдигна откъм дъното на подземието.
Сърцето на Еллора биеше до пръсване.
Сандокан протегна глава към отвора и извика:
— Принц Амравати! Приближи се към отвора! Едно въже виси през него, вържи се през кръста и ние ще те изтеглим!
Никой не отговори.
— Дойдохме да те спасим! — извика Еллора с треперещ глас. — Вържи се и ще узнаеш коя съм!
Шумът от стъпките бе спрял. Никой не отвърна на зова на Еллора.
— Принц Амравати! — извика Яниш. — Ние сме твои приятели! Не се плаши от нас! Твоите пазачи са приспани и ако се събудят случайно… сме готови да ги убием, за да те спасим! Принц Амравати, дойдохме тук, за Да те възкачим на трона на Гондвана, да изгоним Ситасива, който не е твой син! Излъгаха те, Амравати!
В подземието се разнесоха стъпки, затворникът приближаваше към отвора.
— Вържи се с въжето, принце! — извика Сандокан. А Остър смях отвърна на тези думи. След него подигравателен мътен глас долетя откъм тъмнината:
— Нямам желание да умирам!
— Ние искаме да те спасим, а не да те убиваме! — каза Сандокан. — Искаме да ти върнем трона!
Нов смях се разнесе в подземието.
— Затворете отвора! — викна заключеникът. — Може да влязат прилепи, а аз не ги искам! Моят син е прилеп. Не… вампир е и иска да дойде тук, да ми изсмуче кръвта! Издърпайте въжето и затворете отвора! Тронът на Гондвана не съществува вече! Зверовете го отнесоха…
— Бедният ми баща! — прошепна Еллора, едва сподавяйки плача си. — Той е полудял!
Тримата мъже се спогледаха. След кратко мълчание
Сандокан каза:
— Този човек не разбира това, което му говорим. Трябва да слезем и да го издигнем. Аз ще сляза, а вие се помъчете да ми донесете светлина.
Без да дочака отговор, Сандокан улови въжето и се спусна в подземието.
Докато Тигъра влизаше, някакъв необикновен шум достигна до слуха на Яниш.
Около храма ставаше нещо. Отекна и пушечен изстрел.
— Какво е пък това? — попита Португалеца.
— Отивам да видя — каза Хирундо, — като че ли в гората се води сражение!
Момъкът изтича до тежката бронзова врата, която бе затворена отвътре. Отвори я и се ослуша. В тоя миг Сандокан викаше от подземието:
— Завързах принца, изтеглете го! После спуснете въжето, за да се измъкна и аз!
Яниш и Еллора, подпомогнати от факира започнаха да въртят макарата.
— Да побързаме — извика Еллора, — в гората наистина става нещо!
В това време Хирундо се върна в храма:
— Бързо! Чувам слонове, които приближават към нас!
Яниш завъртя по-бързо макарата и в залата се появи човек със страшно изражение на обраслото с голяма рошава брада лице. Очите му бяха затулени от мръсни кичури коса, спусната ниско над челото му.
Докато Еллора и факирът го положиха на земята и го развързаха, десетина въоръжени войници нахлуха в храма със силни викове и гърмежи.
Яниш и Хирундо измъкнаха револверите си и отговориха на яростната стрелба.
— Спаси баща си! — извика Португалеца.
— Спусни въжето на Сандокан, за да излезе! — извика Хирундо.
Факирът взе въжето, за да го спусне в тъмното, но коварен куршум се заби в гърба му.
Нещастникът грохна на пода, без да успее да произнесе и дума.
В това време Еллора повлече принц Амравати, за да го прикрие от куршумите зад колоните, с които бе осеян храмът.
Яниш и Хирундо бяха вече заобиколени от войниците — фанатици, които тази нощ идваха, за да сменят караула. Двамата приятели се биеха като лъвове, стреляха с десните си ръце, а с левите въртяха острите си и дълги пиратски ножове.
Те се мъчеха да си отворят път към изхода на храма и чакаха Сандокан да им се притече на помощ, но не знаеха, че факирът е мъртъв и че Тигъра на Малайзия няма да успее да се изкачи горе.
В тези мигове Еллора бе успяла да стигне до изхода с баща си, а Яниш и Хирундо, след като можаха да се измъкнат между колоните, се озоваха на открито.
Осемте войника, останали живи, се спуснаха към отвора на подземието.
— Хвърлете ми въжето, за да се изкача! — извика Сандокан, който не можеше да разбере какво се бе случило горе.
Войниците проумяха, че принц Амравати е вече беглец, и бяха обзети от ужас, тъй като знаеха каква участ ги очаква.
ИЗЧЕЗВАНЕТО НА САНДОКАН
На площада пред храма стояха двата слона, с които бяха дошли войниците за смяната на караула.
— Най-напред трябва да спасим принц Амравати — каза Яниш, — бързо на слона!