Луната, изскочила иззад облаците, освети площада.
Подкрепян от Еллора и Хирундо, Амравати се покачи на единия слон. Гората ечеше от дрезгавия му кошмарен смях. Продължителният и мъчителен затвор бе лишил принца от съзнанието му.
— Настигнете приятелите! — заповяда Португалеца. — Надявам се, че Сандокан се е измъкнал, а ако не е успял, ще намеря начин да проникна в храма, за да не го оставя да попадне в ръцете на диваците!
Но Яниш не успя да изпълни своето намерение.
Бронзовата врата се разтвори и четирима войници, започнаха да стрелят към бегълците.
Яниш се изкачи бързо по малката стълба, която висеше от гърба на втория слон, докато първият, подтикван от Хирундо, вече се отправяше към пътя през гората. Португалеца отговори на изстрелите на войниците с два револверни гърмежа, после се прилепи към врата на слона.
За кратко време дойдоха до лагера, но го намериха празен,
— Какво ли се е случило с нашите приятели? — по пита Яниш силно обезпокоен.
— Сигурно са се били срещу войниците, които идваха към храма — отвърна Хирундо, — ние чухме гърмежите.
— Сигурно не са много далече — забеляза Еллора и с неописуема мъка разгледа лицето на баща си.
В това лице нямаше нищо човешко.
Откъм дълбочината на гората се разнесе шум, веднага след това някой извика:
— Еллора!… Сандокан!… Яниш!…
— Те са! — каза Португалеца. — Да идем при тях! Хирундо нададе бойния зов на тигърчетата и слоновете тръгнаха през гъстата гора.
— Принц Амравати е спасен! — извика Хирундо, когато съзря слоновете на другарите си.
Радостен вик се изтръгна от гърлата на тигърчетата, които заобиколиха слона, върху който беше принцът.
— Но нещастникът е полудял! — каза Яниш.
— Луд?! — прошепна отчаян глас.
Беше Нандар, приближил се към новодошлите.
— Нека слезе, за да го видя — добави старецът силно развълнувано.
— Да, свалете го — нареди Яниш. — Тук сме на сигурно място! Онези кучета няма да могат да се отдалечат от храма, тъй като им взехме слоновете.
— Ами Сандокан? — запитаха тигърчетата в един глас.
Тъжна сянка премина през лицето на Португалеца.
— Дано е успял да се измъкне! — прошепна той.
Докато Еллора, Хирундо и двама малайци помагаха на Амравати да слезе, Яниш разказа накратко всичко онова, което се бе случило в храма, Но той не знаеше, че факирът не бе успял да хвърли навреме въжето и че револверен изстрел го бе проснал на пода.
Отсъствието на Сандокан разтревожи извънредно силно тигърчетата.
— Трябва веднага да се върнем в храма! Да го спасим! — извикаха едновременно няколко от тях.
Тигъра на Малайзия бе обожаван от своите хора, които бяха готови на всичко, за да го спасят.
— Може би се е спасил! — каза Яниш. — Във всеки случай е по-добре да се върнем в храма и да нападнем! Ние сме двадесет, колкото тях!
Принц Амравати бе слязъл от слона и Нандар стоеше срещу него.
Старецът гледаше мълчаливо своя господар. Сълзи стигаха гърлото му.
— В какво състояние те намирам, господарю! — изхълца старецът. — Ти не приличаш вече на човек! А като си помисля какъв снажен, красив мъж беше!… Ето докъде те доведе нежеланието ти да изпълниш съвета на твоя верен Нандар!
Силен смях отговори на тези думи, след това принцът каза:
— Кога ще дойде при мен милият ми син?
— Твоят мил син? — каза Нандар. — Ти нямаш син! Имаш дъщеря и тя е тази, която стои до теб!
Принцът дори не се обърна към девойката, а тя, сломена от непосилната мъка, не можеше да намери и дума, за да проговори на татко си.
— Няма ли надежда да оздравее? — обърна се най-сетне към Яниш.
— Не трябва да се отчайваме никога, Еллора! — отвърна Яниш. — Току виж някакво силно преживяване успее да му върне разума! Слушал съм, че са ставали такива неща! Ще трябва засега да се грижим много за него!
— Да го облечем и да му изрежем тази ужасна брада — каза Еллора.
— Не, това няма да сторим — отвърна Яниш.
— Защо?
— Защото ще бъде по-добре, ако поданиците на Гондвана видят в какво са превърнали техния господар онези зверове! Но сега да помислим за Сандокан! Притежаваме шест слона и всички сме въоръжени: всяко тигърче струва колкото десет тукашни мъже. Мисля, че ще успеем да нападнем храма и освободим Сандокан в случай, че са го заловили в плен.
— Да спасим Сандокан! — извикаха в хор тигърчетата и вдигнаха високо ножовете си, които блеснаха на лунната светлина.
— Не трябва да излагаме Нандар и принца на нови опасности. Хирундо, Еллора и две тигърчета ще останат при двамата старци, за да ги защищават било от неприятели, било от зверове. Ние ще влезем в храма и този път няма да се задоволим само да приспим онези кучета!