Когато се завърнаха на полесражението, неприятелите бяха ударили на бягство.
Яниш слезе от слона и видя, че на двамата старци не се бе случило нищо лошо, Нандар бе наблюдавал отдалече битката, а принцът избухваше навремени в остър и див смях. Португалеца се наведе над един от ранените войници, който пъшкаше, превърза му раната и му даде да пие банг:
— Ще спася живота ти, ако задоволиш едно мое невинно любопитство! Трябва да ми покажеш къде строят статуята на вашия бог Сива,
Раненият му даде необходимите указания.
— Сега ще се забавляваме добре! — извика Яниш, — жалко само, че онези нещастници ни лишиха от Сандокан!
— Ще отмъстим за него! — извикаха тигърчетата и размахаха ножовете, мокри от неприятелската кръв.
— Да — отговори мрачно Яниш, — ще дам живота си, но ще отмъстя за моето братче!
От очите му се отрони сълза, а някои от тигърчетата хълцаха, защото мислеха, че вече никога няма да видят любимия си вожд.
ПРИЗРАКЪТ НА САНДОКАН
Два дена по-късно, предвождана от Яниш, групата пристигна до края на гората.
Всички бяха много тъжни и потънали в мълчание.
Яниш не можеше да се освободи от мисълта за ужасната гибел на неговото братче.
Португалеца, който бе понесъл в живота си толкова мъки и бе победил толкова неприятности, си мислеше, че няма да има сили да понесе загубата на Сандокан.
Настроението на тигърчетата не беше по-добро.
Особено потиснат се чувствуваше Хирундо. Милите погледи, които му отправяше все по-често Еллора, не успяваха да разсеят тъгата му. Но и смелата девойка страдаше силно.
Групата се бе спряла.
Настана нощ.
Тигърчетата разпънаха палатките.
Хирундо разпредели работата на часовите. В тази местност отсъствуваха страшни зверове и затова не запалиха огън.
Денят бе много уморителен и въпреки тревогите скоро всички потънаха в дълбок изцелителен сън.
С пушка в ръка Хирундо охраняваше и се ослушваше и за най-лекия шум.
Внезапно момъкът долови някакво подозрително прошумяване, което идваше откъм дъното на гората.
То ставаше все по-силно и приближаваше.
Хирундо не намери за необходимо да даде тревога, тъй като ставаше все по-ясно, че се отнася до един приближаващ човек, а това не представляваше особена опасност за отряда.
Започна да се оглежда по-внимателно и да стиска приклада на пушката. Тайнствените стъпки се долавяха все по-отчетливо, вСе по-наблизо.
Тогава младежът реши да действува.
— Кой е там? — попита рязко.
— Приятели, драги Хирундо! — отвърна познат глас. Пушката падна от ръцете на Хирундо.
Той бе крайно изненадан, тъй като гласът не можеше да бъде ничий друг освен на Сандокан.
Мъжът изскочи от храстите и се озова лице срещу лице с Хирундо.
Целият бе облечен в кожа.
Лунен лъч, промъкнал се между листата, освети лицето му.
— Сандокан! Тигре наш! — прошепна Хирундо, загледан така, сякаш пред очите му стоеше призрак.
— Защо изпусна пушката си? — попита Тигъра на Малайзия.
— Главатарю — отвърна младежът, — не си ли изяден от червените кучета на магьосницата?
— Струва ми се, че не съм — отвърна Сандокан, — щом като съм пред теб! Трудно беше да ви открия в джунглата, но ето че успях! Имахте ли ново сражение?
— Да, главатарю! — отвърна все така стреснат Хирундо. — И ние победихме!
— Не загубихте ли някого?
— Не, никого… Врагът искаше да ни отнеме Амравати, но не успя! А ти? Как така? …
— Как не съм изяден от червените кучета ли? — засмя се Тигъра. — Това беше съвсем просто нещо… Ще го обясня на всички. Спят ли?
— Да, вожде! Сега ще ги събудя, за да им съобщя радостната новина!
— Не, недей… Нека поспят. Имат нужда от по-голяма почивка! Дори и аз ще полегна — каза Сандокан, — но преди това ще сваля тая дреха… Къде е моето братче?
— В онази палатка — посочи Хирундо вдясно.
— Добре, ще си легна тихо до него — каза Сандокан, — любопитен съм да видя лицето му, когато се събуди и ме види до себе си.
— Сънувам ли или не? — извика някой откъм палатката. — О, фантастични индуски богове! Та това е Сандокан!!
Яниш се показа от палатката, продължавайки да вика:
— Братче! Ти ли си, или е твоят призрак? Такива номера на приятели не се играят!
Португалеца се хвърли в разтворените обятия на Тигъра на Малайзия.
В това време се събудиха всички от радостните викове на Яниш.
Еллора и Нандар изскочиха от палатките.
Хирундо бе запалил факла, за да видят всички възкръсналия пират.
Жълтата светлина освети енергичното усмихнато и мъжествено лице на Сандокан, за когото Дола в тоя момент сигурно още вярваше, че го е видяла разкъсан от червените кучета.