— Какво става? — извика Португалеца.
— Много просто — отвърна Пирата, — корабът ни заседна. Дяволът ни настани за по-удобно върху някоя скала. Но Сандокан не се страхува от дявола! На помпите, момчета!
Грамадна дупка се бе отворила и водата нахлуваше със страхотна сила в трюма. Но тигърчетата я запушиха скоро и започнаха да изпомпват водата.
За кратко време „Соарес“ отново бе в състояние да продължи пътя си, но Сандокан не желаеше да приближава към острова с него. Дяволът бе направил приятелско предупреждение на Тигъра и по-добре бе той да бъде послушен. Сякаш казваше: „Стойте там! Не напредвайте повече с вашата дървена черупка! Защото ще я пратя при другите кораби на дъното!“
Спуснаха лодка и решиха с нея да опитат да стигнат до брега, около който подводните рифове образуваха пояс. Бе изключено да преминат с кораба.
РИФОВЕТЕ НА ДЯВОЛА
В лодката се качиха Сандокан, Яниш, Хирундо, Сабор и седем моряци, които се заловиха за веслата.
Всички бяха въоръжени с пушки и ножове.
— Приближавайте напред бавно и предпазливо, тигърчета! — каза Пирата. — Рифовете са крайно опасни!
Предупреждението на Сандокан не беше безполезно.
Леко подскачане показа на гребците, че трябва да бъдат наистина много предпазливи.
Сандокан седеше при кормилото. Лодката напредваше зигзаговидно, което отчайваше Португалеца.
— Ако караме така, ще стигнем идущата седмица на острова! — Яниш поднесе към устата си бутилка бира.
Ексмахараджата на Асам бе много предвидлив и бе спуснал в лодката няколко бутилки и малко храна.
— Ще поканя Дявола да пийнем заедно — каза той. След два часа лавиране между рифовете лодката приближи съвсем малко до острова — й приличаше все още на далечно голямо петно.
Тук-там над водата се появяваха червеникави издатини: върховете на кораловите рифове.
— Сега ми е ясно защо кораб не може да приближи брега — каза Яниш. — Мисля, че тази госпожа или госпожица Еллора би могла да избере по-достъпно място за летуване…
Португалеца взе далекогледната тръба и я насочи към острова.
— Още сме много далече! — прошепна той. — Нищо не може да се види като хората!
Кораловите рифове се множаха и по брой, и по размери. Придаваха на морето вида на малък архипелаг, осеян с безброй островчета.
— Чудно! — възкликна Сандокан.
— Какво има? — попита Португалеца.
— Всичко наоколо сякаш наподобява миниатюрна репродукция на пейзаж, изобразяващ Малайския архипелаг! — отговори Сандокан. — Ето един малък Борнео например…
— Обитаван от дребни пирати — Яниш запали цигара.
— Как така?
— Разбира се: тези рифове са създадени от милиарди и милиарди невидими същества — каза Португалеца, — така поне казват учените глави. Коралът е животно.
— Сакароа! — извика Сандокан. Лодката се бе блъснала в скала.
— Ако наистина върви така, и с лодка няма да можем да достигнем брега — прибави той.
Островът оставаше доста далече, въпреки че започваше да се очертава все по-ясно.
Яниш вдигаше от време на време далекогледа, но го сваляше веднага.
— Не се вижда никаква следа от Еллора — каза той, — островът изглежда съвсем пуст! И наистина, кой ли би дошъл да живее тук!… Трябва да си дявол, за да си позволиш това удоволствие.
След няколко часа уморително лавиране между островърхите скали пътниците започнаха да огладняват.
В лодката имаше малко сухари и солено месо. По време на обяда се поде разговор за изчезването на Милнер.
— Колкото повече мисля, толкова повече ми се вижда необяснимо бягството му — каза Сандокан.
— На мен ми се вижда съвсем естествено — каза Португалеца, — той е по мислил, че си го познал, и се е уплашил да не би да завърши дните си, увиснал на някоя мачта на „Соарес“! Тогава му е дошла на ума идеята да даде на Хирундо бетел и да го очисти, та да пусне лодката и да хване греблата.
— Накъде?
— Може би е забелязал някой кораб?
— Страхувам се, че Милнер, който е на служба при англичаните, ще ми създаде главоболия — каза Сандокан.
— И аз се страхувам от същото — каза Португалеца, — но колко сме неблагодарни! Нали молихме за приключение! А сега се страхуваме от един английски шпионин.
— Имаш право! — извика Тигъра на Малайзия. — Нека Милнер каже на моите неприятели, че съм възкръснал и съм тръгнал отново на лов. Сега ще се срещнат с един още по-страшен Сандокан!
— Много добре! — каза Португалеца. Можеш да прибавиш още, че ще намерят и един Яниш, винаги готов да защищава своето братче и да им подготвя номера, които да ги вбесяват!
Моряците хванаха отново веслата и лодката започна да се движи бавно между островчетата.