— Всички ли сме тук?
— Отсъства брат Гилдас — обясни приорът Кътбърт.
— Предадох поканата ти, отче — обади се Пердитус. — Гилдас беше първият, на когото казах, но нали знаете колко е зает: човек не може да го откъсне от работата му.
— Тогава да започваме. — Корбет взе пълномощното си и потупа черно-червения печат в края му. — Това е личният печат на краля — обяви той. — Той ми дава властта да действам като негов специален пълномощник относно смъртта на абат Стивън или който и да е друг възникнал проблем. Не желая да ме предизвикват. Кралската заповед действа и тук, както действа в Уелс или в шотландските тресавища.
Приорът Кътбърт отвори уста да протестира. Корбет улови погледа му. Останалите членове на съвета неспокойно се размърдаха.
— Заупокойната литургия скоро ще започне! — простена брат Елфрик. — За абат Стивън.
— Ако се налага литургията да закъснее, ще закъснее! — заяви Корбет.
Той се изправи на крака, обърна се с гръб към съвета, отиде до големия еркерен прозорец и се загледа към двора.
— Поправете ме, ако греша, но доколкото разбирам, преди четири дена, в навечерието на празника на свети Лъв Велики, абат Стивън не слязъл в църквата на абатството за утренната?
Приорът Кътбърт кимна утвърдително.
— Ти, брат Пердитус, си бил личен прислужник на абат Стивън. Обичайно ли беше за абат Стивън да пропуска от време на време часовете на божествената служба?
— Той често беше много зает, понякога и разсеян — отговори Пердитус. — Когато утрото отмина и абат Стивън не се появи, аз се разтревожих, почуках на вратата му и се опитах да снема резето, но то не поддаде. Тогава отидох и съобщих на приор Кътбърт.
Корбет се върна и положи ръце върху облегалото на креслото си.
— Какво се случи тогава?
Приорът посочи през рамо към вратата.
— Насилихме ключалката. Когато влязохме вътре, абат Стивън седеше в креслото си, леко отпуснат, с глава, наклонена на една страна. Камата беше забита — той посочи — точно над стомаха му. Острието беше потънало почти до дръжката.
— Беше очевидно — заяви брат Елфрик, — че абатът е мъртъв и че е мъртъв от известно време.
— А сигурно ли е, че вратата е била заключена? — попита Корбет.
Той заобиколи и внимателно разгледа вратата. Можеше да види, че скоро са й били поставени нови панти. Дърводелецът също така беше поправил вътрешното резе, както и двете ключалки — горната и долната.
— Разбира се, че е сигурно! — отвърна рязко приорът Кътбърт и се обърна към него в креслото си.
Чувстваше се обиден, че го разпитват като престъпник, докато този кралски служител сновеше с безшумни стъпки из килията на абата, а червенокосият му довереник внимателно записваше всичко, което казва. От време на време Ранулф вдигаше глава. На приора Кътбърт не се нравеше слабата му усмивка, нито тези покрити с тежки клепачи очи, които като че ли му се надсмиваха. Ранулф сякаш не вярваше на нищо, което виждаше или чуваше.
— Продължавайте! — настойчиво се обади Корбет.