— Остави на мен. Имам някои идеи, но не искам да говоря за тях сега. Ако някои от тях се осъществят, проектът ще успее да се изплати — евентуално. Можеш да очакваш дори печалба. Емерсън подозираше, че употребата на второ лице единствено число в последното изречение беше просто грешка на езика. Рупърт беше много ловък играч и добре знаеше какво върши. Веднага можеше да се закълне, че стига да поиска, събеседникът му има възможност да осигури цялата операция.
— Само още едно нещо — продължи Рупърт. — Преди да съм дал съгласието си, което ще стане, щом получа доклада на Брадли — нито дума никому. Особено на сър Роджър. Ще ни вземат за луди.
— Искаш да кажеш — отвърна Емерсън, — че съществува дори най-малкото съмнение за неуспех?
9. Пророци с чувство за чест
До: Главния редактор на „Таймс“
От: Лорд Олдис Брайнтфаунд
Почетен президент
Световна асоциация по научна фантастика
Уважаеми господине,
Вашата трета уводна статия (15 април 2007 г.) относно плановете за изваждането на „Титаник“ е още един пример за силното въздействие на тази катастрофа — несъмнено най-ужасната в историята на корабоплаването — върху въображението на човечеството.
Един изключителен аспект на трагедията е, че тя е описана с потресаваща точност четиринадесет години преди да се случи. Според класическото описание на катастрофата от Уолтър Лорд в „Нощ, която светът ще помни“, през 1898 г. един борещ се за прехраната си автор на име Морган Робертсън създава роман за някакъв легендарен трансатлантически лайнер, много по-голям от дотогава съществуващите. Робертсън натоварва своя кораб с богати и доволни хора и го разбива в леден айсберг през една студена априлска нощ.
Измисленият лайнер е почти със същите размери като „Титаник“, с неговата скорост и разположение на каютите. Робертсън нарича своя кораб „Титан“.
Бих желал също така да привлека вниманието ви върху факта, че двама представители на професията, към която имам честта да принадлежа — тази на писателите на научна фантастика, — потънаха заедно с „Титаник“. Единият, Жак Фютрел, е почти забравен днес и дори националната му принадлежност остава неизяснена. Но изглежда, че на 37-годишна възраст той се е радвал на значителен успех като автор на „Майсторът на диаманти“ и „Мислещата машина“, за да пътува в първа класа заедно с жена си, която подобно на 97% от дамите от първа класа и едва 55% от тези от трета оцелява след катастрофата.
Много по-известен е другият, автор на една-единствена книга — „Пътешествие в други светове: роман за бъдещето“, публикувана през 1894 г. Това донякъде мистично пътешествие около Слънчевата система в 2000 г. описва антигравитацията и ред други чудеса на цивилизацията. Издателството „Аркъм Хаус“ преиздаде книгата по случай стогодишнината му.
Представих автора като „известен“, което е огромно подценяване. Името му е единственото, изписано над огромното заглавие в „Ню Йорк Америкън“ от 16 април 1912 г. „МЕЖДУ 1500 И 1800 ЗАГИНАЛИ“.
Това е милионерът Джон Джейкъб Астор, наричан често „най-богатият човек на света“. Несъмнено той е най-преуспяващият автор на научна фантастика, който е живял някога на планетата — факт, който може да огорчи почитателите на починалия Л. Рон Хъбърд, ако все още има такива.
10. Островът на мъртвите
Всяка професия има своите признати светила, чиято известност рядко надхвърля границите й. Във всички времена малцина са успявали да назоват водещия в света счетоводител, зъболекар, застрахователен агент, собственик на погребално бюро… да споменем определени лишени от шумна слава, но съществени занятия.
Има обаче някои начини за изкарване на прехраната, които са толкова шумно афиширани, че упражняващите ги задължително стават широко популярни личности. На първо място това са, разбира се, изпълнителските изкуства, в които всеки, станал звезда, е моментално разпознаван от голяма част от човешката раса. Веднага след тях се нареждат спортът и политиката, а също — както ще отбележи някой циник — престъпността.
Джейсън Брадли не принадлежеше към нито една от тези категории и никога не беше очаквал да стане известен. Повече от три десетилетия го деляха от епизода с „Глоумър Иксплорър“, а дори и да не беше обвит в секретност, значението му беше твърде неясно, за да заслужи някакво признание. Въпреки че няколко пъти към него се бяха обръщали писатели с надеждата да погледнат операция ДЖЕНИфЪР от нов ъгъл, усилията им не бяха довели до какъвто и да е резултат.