— Жалко, той е точно за теб; поетът на морето и конструкторите. Трябва наистина да прочетеш неговия „Химн на Макандрю“, макар че техниката му е остаряла със сто години; ненадминато е възпял машините. Освен това е написал стихотворение за дълбоководните кабели, което непременно ще ти хареса. Започва така:
— Харесва ми — обади се Джейсън. — Но не е прав за „и следа от звук“. Морето е доста шумно място ако имаш подходящ слухов апарат.
— Той едва ли е знаел това в неговия XIX век. Би бил абсолютно очарован от нашия проект, особено след като е писал роман за Големите плитчини.
— Ами! — възкликнаха в един глас Емерсън и Брадли.
— Не така добър като „Ким“, но кое ли пък друго е? „Смелите капитани“ е за нюфаундлендските рибари и трудния им живот; Хемингуей написа нещо по-добро половин век по-късно и 20 градуса по на юг.
— Чел съм го — прекъсна го Емерсън с гордост, „Старецът и морето“.
— Първокласна творба, Рой. Но винаги съм смятал за трагедия, че Киплинг не е написал епос за гибелта на „Титаник“. Може би е възнамерявал, но Харди го е изпреварил.
— Харди ли?
— Няма значение. Сега, драги Ръдиард, извини ни, но ще трябва да се заловим за работа.
Всеки отвори своя лаптоп7. (Те пък как ли биха удивили Киплинг!) Поглеждайки към своя, Рупърт Паркинсън започна пръв:
— Получихме доклада ти от 30 април. Предполагам, че нямаш добавки към него.
— Нищо съществено. Сътрудниците ми провериха всички цифри. Мисля, че можем да подобрим резултатите, но предпочитаме да си останем консерватори. Не съм чувал за някоя голяма подводна операция, която да е минала без изненади.
— Дори прочутата ти среща с Оскар?
— Тя се оказа най-голямата от всички. Мина по-добре, отколкото очаквах.
— А какво е състоянието на „Иксплорър“?
— Няма промени, Руп. Дреме в нафталин в залива Суисън.
Паркинсън примигна леко като чу това „Руп“, но поне беше по-добре от „Парки“ — прякор, позволен само на най-близки приятели.
— Не е за вярване — каза Емерсън, — че толкова скъп, уникален дори кораб е използван само веднъж.
— Прекалено е голям, за да бъде използван за каквато и да е стопанска дейност. Само ЦРУ можаха да си позволят това, но Конгресът ги удари през пръстите.
— Струва ми се, че веднъж се опитаха да го дадат под наем на руснаците.
Брадли погледна Паркинсън и се усмихна:
— Значи знаеш за това?
— Разбира се, всичко е добре проучено, преди да дойдем при теб.
— Нищо не разбирам — каза Емерсън. — Хайде, информирай ме и мен.
— Ами още през 1989 г. една от най-новите руски подводници…
— Единствената от този клас, която са конструирали.
— …потъна в Северно море и някакъв умник от Пентагона си казал: „Хей, може би ще успеем да си върнем поне част от парите.“ Но доколкото знам, нищо не е излязло от тази работа. А, Джейсън?
— Това не беше идея на Пентагона; там нямат такова въображение. Но мога да ви кажа, че прекарах една приятна седмица в Женева в компанията на заместник директора на ЦРУ и трима адмирали — един наш и двама техни. Това беше през пролетта на 1990. Перестройката вече беше започнала, така че никой нямаше интерес. После Игор и Алексей се заловиха с някаква търговия; все още получавам коледни картички от офиса им в Ленин…, искам да кажа Санкт Петербург. И както ти каза, нищо не излезе от цялата работа; но всички напълняхме с по десетина килограма и изминаха месеци, докато ги смъкна.
— Знам ги женевските ресторанти. Колко време ще трябва, за да приведем „Иксплорър“ в добра форма?
— Ако успея да намеря нужните хора, от три до четири месеца. Но това е единственото сигурно нещо. Докато стигнем до кораба, проверим състоянието му, построим допълнителни подпори, докараме твоите милиарди стъклени топчета… честно казано, дори тези максимални цифри, които съм сложил в скоби, са само прогнози. Ще мога да ги прецизирам едва след като съм огледал останките.
— Звучи ми съвсем разумно; ценя откровеността ти. Това, което искаме да разберем на този етап, е дали проектът е осъществим в рамките на фиксираното време.
— За времето — да. Но за разходите — кой знае.
Рупърт Паркинсън се престори на изненадан от прямостта на думите му:
— Ние все още пресмятаме, нали, Рой?
Между двамата премина някакъв сигнал, който Брадли не можа да разбере, но Емерсън му подсказа решение с отговора си: