Сега Брадли видя, че езерото беше почти сърцевидно, свързано с друго по-малко кръгло езерце там, където би трябвало да бъде заостреният връх на сърцето. То, от своя страна, се изливаше в трето, почти миниатюрно и също кръгло езерце. Формата беше доста странна и очевидно скоро направена — пръстта все още пазеше белезите от земекопните машини.
— Добре дошли край езерото Манделброт — каза Патрик без всякакъв ентусиазъм в гласа. И внимавайте, господин Брадли, само не я карайте да ви обяснява.
— Не мисля, че някой трябва специално да я кара. Но да слезем долу и да проверим.
Докато баща й и двамата му спътници приближаваха езерото, Ейда запали захранвания от малка слънчева батерия мотор на миниатюрната си лодка, която едва успяваше да догони бавния ход на мъжете на брега. Тя не се насочи право към тях, както очакваше Брадли, а обърна по централната ос на главното езеро и после през тесния канал. Бързо го прекоси и лодката влезе в третото и най-малко езерце. Макар че мина само на няколко метра от тях, Брадли не можа да чуе никакъв шум от двигателя. Душата му на инженер оцени този професионализъм.
— Ейда — провикна се Доналд Крейг през тясното водно пространство, — това е гостът, за който ти бях говорил. Той ще ни помогне да извадим „Титаник“.
Ейда, която сега маневрираше, за да закотви лодката до малкото кейче, кимна леко. Последното езеро, всъщност не по-голямо от селска локва, в която би трябвало да плуват дузина гъски, бе свързано с малък пристан чрез дълъг и тесен канал. Беше идеално прав и Брадли забеляза, че е точно по централната ос на трите свързани езера. Всичко това очевидно бе планирано нарочно, но с каква цел, той не можеше да си представи. От загадъчната усмивка по лицето на Патрик се досети, че старият градинар тържествува над растящото му учудване.
От двете страни на канала растяха красиви над 200-метрови кипариси. Приличат, мислеше си Брадли, на умален вариант на подстъпите към Тадж Махал. Беше видял за малко този шедьовър преди години, но никога не бе забравил великолепната гледка.
— Виждаш ли, Пат, растат си чудесно въпреки твоите опасения. Градинарят сви устни и отправи критичен поглед към редицата дървета. Посочи някои, които за Брадли изглеждаха съвсем като другите.
— Ето тези трябваше да подменим. После не казвайте, че не съм ви предупредил, вас и госпожата.
Бяха стигнали до навеса за лодки в края на алеята с кипарисите и изчакаха Ейда да завърши спокойната си маневра. Когато беше вече на почти метър от тях, изведнъж се чу истеричен лай и нещо, което приличаше на парцал за пода, изскочи от лодката и се хвърли към краката на Брадли.
— Ако не мърдате — каза Доналд, — ще реши, че сте безвреден, и ще ви пощади живота.
Докато малкият териер душеше с подозрение обувките му, Брадли изучаваше неговата господарка. С одобрение забеляза как Ейда грижливо завърза лодката, макар и да бе съвсем ненужно. Явно тя беше една изключително добре организирана млада дама — пълен контраст на истеричната си малка любимка, която вече бе преминала към любвеобилност.
Ейда сграбчи кученцето с една ръка и го притисна към себе си, докато разглеждаше Брадли с нескрито любопитство.
— Наистина ли ще ни помогнете да извадим „Титаник“? — запита го тя.
Брадли пристъпи неловко от крак на крак и се опита да избегне втренчения й поглед.
— Надявам се — отвърна той уклончиво, — но преди това има много други неща, които трябва да обсъдим.
А тук не е нито времето, нито мястото, каза си наум. Трябваше да се срещне и с госпожа Крейг, макар че не гореше от нетърпение. — Ти какво четеше в лодката, Ейда? — запита кротко, с желанието да смени темата.
— Защо искате да знаете? — Беше съвършено учтив въпрос без ни най-малка следа от грубост.
Брадли обмисляше подходящия отговор, когато Доналд Крейг се намеси:
— Боя се, че дъщеря ми няма много време за нормално човешко общуване. Тя смята, че в живота съществуват по-важни неща, такива като фракталите и неевклидовата геометрия.
— Това тук — посочи Брадли кученцето — не ми прилича много на геометрична фигура.
За негова най-голяма изненада Ейда го възнагради с очарователна усмивка:
— Трябва да видите Лейди, когато я бърша след къпане и козината й щръква на всички страни. Тогава съвсем прилича на чудесен тримерен фрактал.
Брадли не разбра шегата, но се присъедини към смеха на останалите. Ейда несъмнено имаше добро чувство за хумор, стига човек да свикнеше да гледа на нея като на два пъти по-голямо момиче.