С парче твърд картон Паркинсън внимателно отмести повърхностния пласт мокра черна каша; за момент заприлича на Брадли на дълбоководен археолог, който изважда парчета от глинени съдове от морското дъно. Това тук обаче не беше вековна гръцка амфора, а нещо много по-ценно и изящно.
— Бокалът на Медичите — прошепна почти благоговейно Паркинсън. — Никой не го е виждал повече от сто години; никой дори не е очаквал да го види отново.
Показа само горната част на съда, но това бе достатъчно, за да се види стъкленият кръг с многоцветни нишки, инкрустирани в многоцветна фигура.
— Няма да го вадим, докато не стигнем отново на сушата — каза Паркинсън, — но ето как изглежда.
Отвори един албум със заглавие „Шедьоври на Виенското стъкларско изкуство“. Снимката показваше нещо, което на пръв поглед приличаше на бляскав, застинал във въздуха фонтан.
— Просто не ми се вярва — произнесе Брадли след няколко минутно истинско удивление. — Как е можел някой да пие от това? И още по-странно, как изобщо е могъл някой да го направи!
— Добър въпрос. Първо на първо, това е абсолютно декоративен предмет. Чудесна илюстрация за мисълта на Уайлд „Цялото изкуство е почти безполезно.“ Бих искал да мога да отговоря и на втория ти въпрос. Но ние просто не знаем. Разбира се, можем само да се досещаме за някои от използваните технологии, но как например духачите на стъкло са успели да вплетат тези кръгове? А виж как тези малки топчета са вградени едно в друго. Ако не бях видял това с очите си, бих могъл да се закълна, че някои от тези детайли са били сглобени само при липса на гравитация.
— Сега разбирам защо семейство Паркинсън са запазили място в Космическа станция № 3.
— Слухът е просто смешен; не си струва да го опровергаваме.
— Рой Емерсън ми каза, че с нетърпение очаква първото си пътуване в космоса… и оборудването на лаборатория в безтегловно пространство.
— Смятам да изпратя на Рой учтив факс, със съвет да си държи затворена тъпата уста. Но след като повдигаш въпроса, да, смятам, че съществуват възможности за надуване на стъкло при нулева гравитация. Можем да направим революция в стъкларската промишленост, но не си струва.
— Дано да не ти се стори много неучтив въпросът, но колко струва днес този бокал?
— Предполагам, че не питаш в качеството си на официално лице, така че ще ти кажа цифра, която не бих публикувал в отчетите на фирмата. Знаеш колко е капризен пазарът на произведения на изкуството, по-нестабилен дори от стоковата борса! Виж тези безумно скъпи цапаници от края на XX век; днес никой не ги ще. А в нашия случай предметът има и историческа стойност. Как ще оцениш това?
— Добре де, колко предполагаш?
— Бих бил много разочарован от сума под 50 милиона.
Брадли подсвирна.
— И още колко има долу?
— Купища. Ето пълния списък, подготвен за изложбата, планирана от „Смитсониън“ тогава. И днес отново, само след сто години закъснение.
В списъка имаше повече от четиридесет предмета, снабдени с подробни описания. Близо половината бяха отбелязани с въпросителен знак.
— Тук има една малка мистерия. Двадесет и два от предметите липсват, а знаем, че са били на кораба и със сигурност прадядо ги е държал в апартамента си, тъй като се е оплаквал, че заемат много място.
— Пак ли ще обвиним французите?
Това беше стара шега, при това доста горчива. Някои от френските експедиции до останките от кораба след откриването им през 1985 г. бяха извършили значителни поразии в опитите да открият артефакти. Болърд и сътрудниците му никога не им го простиха.
— Не, този път имат добро алиби; определено ние сме първите, които проникват там. Моето обяснение е, че прадядо е накарал да ги преместят в някой съседен апартамент или коридор. Сигурен съм, че не са далече, и рано или късно ще ги открием.
— Надявам се, ако предвижданията ти са точни — а в края на краищата ти си специалистът, — тези сандъци със стъклария да изплатят разноските по цялата операция. И всичко отгоре ще бъде чиста печалба. Чудесно изпипано, Рупърт.
— Благодаря ти. Очаквам втората фаза да мине също така добре.
— А, Къртицата ли? Забелязах я долу край басейна. Има ли нещо ново след последния ти доклад, който беше доста непълен?
— Зная. Бяхме на средата на спешни проби, когато от канцеларията ти започнаха да вдигат шум до Бога, че не се спазват сроковете за отчетите. Но сега вече смятам, че сме наясно с проблема.
— Още ли планираш първо да я изпиташ?