— Има ли някаква причина, Ан — запита Цвикер, да не започнем изпитанията под вода навреме?
— Не, докторе. Алгоритъмът за аварийно действие като че ли все още не задейства правилно, но разбира се, той няма да ни е нужен на първо време.
Въпреки че преобразувателите на звука не бяха конструирани за работа над водата, Джейсън се изкуши да размени няколко думи с Младшия.
— Здравей, Джейсън Младши. Чуваш ли ме?
— Чувам ви.
Звукът, който излизаше от машината, беше силно изкривен, но думите се разбираха съвсем добре. Под водата качеството на звука щеше да бъде далеч по-добро.
— Знаеш ли кой съм аз?
Настъпи дълга пауза, след това Дж. Младши отвърна:
— Не разбирам този въпрос.
— Приближете се към него, господин Брадли — посъветва го техничката. — Извън водата нашият Джейсън е малко глух.
— Познаваш ли ме?
— Да. Вие сте Джон Максуел.
— Да се върне на конструкторите — измърмори Цвикер.
— А кой всъщност е Джон Максуел? — запита Брадли, по-скоро развеселен, отколкото ядосан.
Момичето изглеждаше притеснено.
— Шефът на отдела по симулиране на човешкия глас. Но това не е проблем — тестовете още не са валидни. Под вода ще ви разпознава на половин километър разстояние.
— Надявам се. Довиждане, Джейсън Младши. Ще се видим по-късно, когато не си толкова глух. Сега да проверим дали Дълбокия Джип е в по-добра форма.
Дълбокия Джип беше другият първостепенен проект на лабораторията. Повечето посетители, когато го виждаха за пръв път, питаха: „Това подводница ли е или усъвършенстван водолазен костюм?“ Отговорът неизменно беше: „И двете.“
Поддръжката и експлоатирането на подводни съдове за тричленен екипаж от рода на „Марвин“ беше скъпо начинание: само едно негово потапяне струваше около сто хиляди долара. Имаше много случаи, когато един човек можеше да свърши работата на трима.
Цялата лаборатория знаеше добре тайната амбиция на Джейсън Брадли. Той се надяваше Дълбокия Джип да бъде готов навреме, за да го отведе до „Титаник“, докато корабът още лежеше на дъното на океана.
34. Буря
Щяха да изминат десетилетия, преди метеоролозите да успеят да докажат, че голямата буря през 2010 е едно от поредицата природни бедствия, започнали през 80-те години на XX век като предвестник на климатичните промени през следващото хилядолетие. Преди да изчерпи енергията си, опустошавайки западните склонове на Алпите, Глория нанесе щети за 20 милиарда долара и взе повече от хиляда жертви.
Метеорологическите спътници неизменно изпращаха предупреждения няколко часа преди бедствието, иначе броят на жертвите би бил многократно по-голям. Но, за нещастие, мнозина не чуваха прогнозите или пък не ги вземаха на сериозно. Особено в Ирландия, където първо се стовари жестокият чук на небето.
Доналд и Едит Крейг работеха върху редакцията на последните метри от „Операция дълбоко замразяване“, когато Глория удари замъка Конрой. Не усетиха нищо зад масивните стени, не чуха дори зловещия трясък, когато бурята помете с един замах тъмната стаичка на върха на замъка.
Ейда вече храбро признаваше факта, че е безнадежден случай в чистата математика — онази, която според прочутия тост на Дж. X. Харди нямало да послужи никому за нищо. Без сам някога да узнае — тъй като тайните на програмата за разшифроване на кодовете ЕНИГМА бяха отрити десетилетия по-късно, — Харди се бе оказал удивително неправ още приживе. В ръцете на Алън Туринг и неговите колеги дори нещо толкова абстрактно като теорията на числата се оказа силен коз.
По-голямата част от висшата математика и тригонометрията и буквално цялата теория на символната логика останаха затворена книга за Ейда. Просто не я интересуваха; беше отдала сърцето си на геометрията и свойствата на пространството. Вече се забавляваше с петмерни пространства, тъй като четиримерните й се сториха прекалено елементарни. Подобно на Нютон, тя „плуваше в непознати морета на мисълта — сама“.
Но днес се намираше в обикновеното тримерно пространство благодарение на подаръка, който чичо Брадли току-що й бе изпратил. Тридесет години след появата си кубът на Рубик се бе завърнал отново за човечеството — в много по-дяволски вариант.
Както всяка чисто механическа конструкция, оригиналният куб имаше един недостатък, за който пристрастените към него трябваше да бъдат благодарни на изобретателя. За разлика от съседните си стени, шестте централни кубчета бяха фиксирани. Останалите 48 можеха да се въртят около тях в една от възможните 43 252 002 274 489 856 000 комбинации.