Джейсън Младши беше на около половин километър и вършеше работата си със скромна съсредоточеност и всеотдайност. Монотонният опознавателен сигнал „пинг… пинг-пинг“ звучеше на всеки десет секунди и търсещият хидролокатор лесно го откриваше.
Без особена надежда Брадли препредаде аварийния сигнал за отзоваване и продължи да го повтаря, докато се приближаваше се към отказващия да се подчинява робот. Не беше изненадан или разочарован от абсолютно никаквата реакция от страна на робота. Няма защо да се тревожа, каза си. Имам още хиляди хитрости в торбата.
Приложи една от тях, когато между тях оставаха десетина метра. Дълбокия Джип с лекота изпревари Младшия и препречи изчисления му с компютър път. Подобни подводни конфронтации се извършваха често, за да се изпитат алгоритмите на Младшия за избягване на препятствия — те поне работеха безотказно.
Джейсън Младши спря и прецени създалата се ситуация. От разстоянието, на което се намираше, Брадли долови дори с невъоръжено ухо подобния на пиколо звук, докато роботът сканираше препятствието пред себе си и се опитваше да го идентифицира.
Възползва се от случая и предаде сигнала за отзоваване отново; никакъв успех. Безсмислено беше да продължава; навярно повредата беше в софтуера.
Джейсън Младши се завъртя на 90 градуса наляво и продължи да се движи под прав ъгъл по курса си. Измина десет метра и поднови отново работата си, надявайки се, че е избегнал препятствието. Но Брадли вече го чакаше там.
Докато роботът обмисляше новото предизвикателство, Брадли опита нова хитрост. Включи звуковия предавател.
— Джейсън Младши, чуваш ли ме?
— Да — отговори бързо роботът.
— Познаваш ли кой съм?
— Да, господин Брадли.
(Дотук добре…)
— Имаш ли някакви проблеми?
— Не. Всички системи работят нормално.
— Изпратихме ти „Отзоваване“ — подпрограма 999. Получи ли сигнала?
— Не.
(Каквото и да твърдят авторите на научна фантастика, роботите никога не лъжат, освен ако не са програмирани за това. Надявам се никой не е изиграл на Дж. Младши този мръсен номер…)
— Изпращам ти сигнала сега. Повтарям: подчини се на Код 999. Потвърди.
— Потвърждавам.
— Сега го изпълни.
— Не разбирам командата.
(По дяволите, движим се в кръг. И можем да продължим така и в буквалния смисъл, докато се изчерпи захранването — или търпението и на двама ни.)
Докато Брадли обмисляше следващия си ход, „Иксплорър“ прекъсна диалога им:
— Брадли, за съжаление нямаме никакъв резултат до този момент. Но се получи съобщение за теб. От професора.
— Казвайте.
— Изпускаш фойерверките тук горе. Току-що стана… изригване е най-точната дума, на около 40 запад 50 север. Доста е дълбоко, за да причини някакви щети на платформата, за щастие, но гърмящият газ е тръгнал нагоре по милионите кубически метри стъклени топчета. И гори — чак тук се вижда блясъкът, да не говорим за сиянието над нас! Да беше видял снимките от спътника — сякаш целият Северен Атлантик гори!
— Убеден съм, че гледката е неописуема. Но какво е съобщението от доктор Цвикер?
— Помоли да ти предадем, че Томи Голд е бил прав. Каза, че ти ще разбереш.
— Откровено казано в момента хич не ми е до доказването на научни теории. Колко ми остава, преди да тръгна нагоре?
Брадли не изпитваше тревога, а известно притеснение. Можеше да пусне оставащия баласт и да запали двигателите за няколко секунди, за да тръгне нагоре, дълго преди да го е застигнала някаква си подводна лавина. Но искаше да завърши успешно мисията си по причини, които сега вече бяха едновременно лични и професионални.
— По последни данни около час — може би малко повече. Имаш много време.
Един час беше напълно достатъчен; можеха да му стигнат дори пет минути.
— Джейсън Младши — обърна се към робота, — задавам ти нова програма. Команда 527.
Това беше командата за изключване на главното захранване, която щеше да остави да функционират единствено поддържащите системи. На Младшия не му оставаше нищо друго, освен да тръгне нагоре.
— Команда 527 приета.
Добре, това мина! Външните светлини на Дж. Младши пробляснаха и малките витла за контролиране на потапянето спряха да се въртят. За миг роботът като че ли замря. Дано не съм го пресилил, помисли си Брадли.
Малко след това светнаха прожекторите и витлата се завъртяха отново.
Дотук всичко вървеше по плана, но беше невъзможно човек да помни всичко за такава сложна система, каквато беше Дж. Младши. Брадли беше забравил една малка подробност. Някои команди работеха само в лабораторията; по време на операции действието им се анулираше автоматично. Предишното отменяне бе автоматично отменено.