Оставаше една-единствена възможност. След като не можеше да успее с добро, налагаше се да използва груба сила. Дълбокия Джип беше много го по-силен от Дж. Младши, който във всеки случай нямаше дори крайници, с които да се отбранява. Всяка схватка между двамата щеше да бъде гарантирана победа за единия от тях.
Но и недостойна същевременно. Винаги можеше да се измисли нещо по-добро.
Брадли обърна Дълбокия Джип, така че да не препречва повече пътя на Младшия. Роботът прецени новата ситуация за няколко секунди, после отново се зае търпеливо с работата си. Възхитителна беше всеотдайността му, но понякога май прекаляваше. Дали беше вярно, че археолозите са открили римски страж на своя пост в Помпей, затрупан от пепелта на Везувий, тъй като центурионът не дошъл навреме да го освободи от наряд? Като че ли тъкмо това щеше да се случи и с Дж. Младши.
— Съжалявам — промърмори Брадли, когато се изравни с нищо не подозиращата машина.
Тласна манипулатора на Дълбокия Джип в бронята и във всички посоки се разлетяха парчета метал. Помощните перки завъртяха Джейсън Младши в полукръг, после бавно спряха.
Изходът беше един, но роботът не престана да спори с човека.
Непрекъснатият сигнал премина в тревожно пиукане, което означаваше „Елате да ме приберете!“
Подобно на бомбардировач, който пуска товара си, Джейсън Младши хвърли железните тежести, които го държаха на дъното и започна бързо да се издига.
— Младшия тръгна най-сетне — съобщи Брадли на „Иксплорър“ — Ще е при вас след около двадесет минути.
Роботът отиваше в сигурни ръце. Половин дузина системи щяха да го засекат при излизането над водата и да го приберат на кораба, преди да се е завърнал Дълбокия Джип.
— Мисля, че разбираш — промълви Брадли, докато Джейсън Младши чезнеше във водното небе над него, — че това наскърби повече мен, отколкото теб самия.
40. Инспекция
Джейсън Брадли тъкмо се канеше да хвърли баласта си и да последва Дж. Младши нагоре към повърхността, когато от „Иксплорър“ му се обадиха отново:
— Чудесна работа, Джейсън! Следваме изкачването на Младшия. Гумените лодки вече го очакват, но ти не изхвърляй още тежестите си. От „Нипон-Търнър.“ те молят да им свършиш една работа — няма да ти отнеме повече от пет минути.
— Имам ли толкова време?
— Разбира се, иначе как бихме те карали да стоиш там долу. Остават повече от 40 минути, преди това нещо да удари — тук, на екраните ни прилича на въздушен фронт. Ще те предупредим, ако междувременно обстановката се измени.
Брадли светкавично прецени ситуацията. Дълбокия Джип можеше да стигне площадката на „Нипон-Търнър“ за около пет минути. Искаше му се да погледне „Титаник“ за последен път — и двете части, ако е възможно. Не съществуваше почти никакъв риск; дори ако предвижданията се окажеха напълно погрешни, оставаха му още няколко минути да стигне на хиляда метра нагоре, преди долу да връхлети стихията.
— Какво искат да направя? — запита, като завъртя Дълбокия Джип и обвитата в лед кърма застана пряко пред хидролокатора му.
— „Мори“ има проблеми със захранващите си кабели — не може да ги изтегли нагоре. Навярно са се заплели някъде. Би ли проверил какво става?
— Дадено.
Молбата беше разумна, още повече, че двамата с Дълбокия Джип бяха точно там. Масивните проводници, пренесли огромните си ампери до кърмата, струваха милиони долари. Нищо чудно, че подводниците не искаха да си тръгнат без тях. Реши, че „Петър Велики“ е успял да се справи.
Единствено мощните прожектори на Дълбокия Джип осветяваха призрачната ледена планина, все още прикована към дъното и очакваща момента на освобождението си, което вече можеше да не настъпи. Придвижвайки се предпазливо, за да избегне жиците, които свързваха ледения блок и балоните с гърмящ газ, той заобиколи огромната маса и стигна до двойката дебели силови кабели, простиращи се до подводницата над него.
— Не виждам нищо нередно — каза. — Да опитат да дръпнат здраво още веднъж.
Само след секунди огромните кабели завибрираха величествено, подобно на струните на някакъв гигантски музикален инструмент. На Брадли му се стори, че усеща инфразвуковите вълни, които излъчваха.
Но кабелите останаха предизвикателно опънати.
— Съжалявам — обади се отново Брадли горе, — нищо не мога да направя. Може би ударната вълна е блокирала механизма за освобождаване.
— Такова е мнението и тук горе. Добре, благодарим ти. По-добре вече се връщай у дома — имаш още много време, но по последни данни половин милиард тона кал се е запътила точно към теб. Казват, че гледката прилича на Мисисипи при разлив.