Повече от всичко копнееше да набие в дебелата глава на Гарома, че най-основополагащият принцип на съвременното, научно обосновано управление е ненатрапчивото поведение на правителството. За да внуши впечатлението, че изобщо го няма. Задължително е да си послужат с илюзията за свобода като своеобразна смазка при слагането на невидимите окови. И преди всичко — да управляват в името на каквото и да било друго, но не и на самото управление!
Тази мисъл изказа самият Гарома в присъщия си тромав стил, след като извършиха своя епохален преврат. Все още се смущаваха сериозно от величието си и прикриващите го парцаливи дрехи. Наблюдаваха изграждането на новата Колиба на служенето върху пепелищата на старата, издържала почти половин век. Огромният, въртящ се, пъстър надпис върху недовършеното здание съобщаваше на населението: „Оттук ще удовлетворяваме всяко ваше желание и потребност, оттук ще ви служим по-дейно и бързо, отколкото всеки друг досега.“
Гарома дълго се взираше в надписа, който трябваше да просветва през час по екрана на всеки видеоприемник в света. После подхвана, добавяйки към думите дрезгавия си кикот, който означаваше, че според него ще изрече извънредно оригинална идея:
— За същото се наслушах и от баща си. Умелият търговец неспирно и упорито втълпява едно и също, накрая убеждава купувача, че и най-коравите тръни са меки като листчетата на розата. От него се изисква само да ги нарича непрекъснато „рози“. Не съм ли прав?
Модо кимна бавно, сякаш е поразен от блестящото сравнение и му се наслаждава. И както винаги не пропусна да внуши на Всеобщия слуга поредния си урок.
Подчерта необходимостта да странят от външните прояви на пищност и разкош — грешка, допускана от предишната администрация. После изтъкна, че Слугите на човечеството трябва във всеки момент да изглеждат смирени инструменти, осъществяващи волята на огромните народни маси. Тогава който и да се опълчи срещу волята на Гарома, ще бъде наказан не за неподчинение спрямо властника, а за деяния срещу преобладаващото мнозинство на човешката раса.
Накрая предложи едно нововъведение — от време на време да предизвикват бедствия в районите, които винаги са били верни и покорни. Така ще напомнят, че Всеобщият слуга е обикновен човек, че бремето на усърдието и грижите го смазва, че и той може да се преумори.
Тези бедствия щяха да засилят и представата, че работата по координирането на общопланетните служби и потребности е станала невъобразимо сложна, че е невъзможно да бъде изпълнявана без дребни грешчици. По този начин щяха да вдъхновят населението за никому ненужни чудеса от безумна преданост и самоограничаване, с които ще се старае да привлече вниманието на Всеобщия слуга.
— Разбира се — съгласи се Гарома. — За същото ти говоря. Номерът е да не им даваме шанс да се досетят, че ние изцяло определяме хода на живота им, а те ни помагат доброволно в това. Схванал си същината на идеята.
Схванал бил същината! Той — Модо, който още от юношеските си години задълбаваше в тази концепция, възникнала преди много векове, когато човечеството започнало да се отърсва от първобитния хаос на самоуправлението и персоналните решения, за да се организира в подредения свят на съвременността…
Схванал бил същината!
Модо се усмихна с благодарност. И спрямо Гарома, и спрямо цялото човечество прилагаше едни и същи методи. Година след година, наглед затънал в непосилни проекти, той на практика прехвърли цялата работа върху подчинените си, за да насочи усилията си единствено към Гарома.
И днес за пръв път вкуси сладостта на пълния контрол над Гарома. През последните пет години Модо се опитваше да избистри властта си в такава форма, че да се възползва по-лесно от нея, вместо да си служи със сложен модел от прикрити намеци и откъслечни изрази. И ето че тези изморителни часове на лукаво и коварно възпитание започнаха да му се изплащат с лихвите. Жест с ръка, леко докосване — съзнанието на Всеобщия слуга бе дресирано да реагира на тези стимули, и то всеки път точно както се искаше от него!
Вървеше по коридора на третия етаж към скромния кабинет на Лууб и търсеше подходящи сравнения. Хрумна му, че този метод напомня за завоя на гигантски пътнически параход от едно-единствено завъртане на щурвала.
Не, нека Гарома се наслаждава на откритото раболепие и преживява миговете на величието си, нека за него останат тайните дворци и стадата наложници. А той, Модо, ще се задоволява с отделни, сякаш случайни докосвания… И с пълния контрол.
Приемната пред кабинета на Лууб беше безлюдна. Модо нетърпеливо изчака няколко секунди и подвикна: