— Лууб! Има ли някой? Бързам!
От кабинета припряно надникна пълничък нисък мъж с брадичка като клин.
— Секретарката ми… всички слязоха там… когато пристигна Всеобщият слуга… голяма бъркотия… и тя още не се е върнала… Но аз ще се погрижа — обеща, щом си пое дъх — да отменя часовете на другите пациенти, докато вие сте в сградата. Моля ви, влезте.
Модо се изтегна на кушетката в кабинета на Лууб.
— Имам само петнадесет минути. Трябва да взема извънредно важно решение, но ми пречи ужасно главоболие.
С равномерни уверени движения Лууб започна да масажира главата му.
— Учителю, ще се постарая да направя всичко по силите си. Отпуснете се. Така. Още по-спокойно… Помага ли?
— Малко — въздъхна Модо.
Непременно щеше да измисли как да вкара Целителя в най-близкото си обкръжение. Скъпоценен човек. Ще бъде прекрасно, ако винаги е около него. Лесно ще подтикне Гарома към такава мисъл.
— Имаш ли нещо против да размишлявам на глас? — попита Модо.
— Постъпете както желаете, Учителю — почтително отвърна Лууб и седна в голямото, покрито с калъф кресло зад бюрото си. — Говорете за всичко, което ви безпокои в момента. През тези петнадесет минути ще се стремим да ви осигурим покой.
Модо заговори.
Денят, в който бе установен пълен контрол…
Лууб, Делител на души, Помощник на Третия заместник-слуга на просветата, подръпваше с пръсти брадичката си — отличителен белег на професията му, и си позволи да се потопи в разкошното чувство на абсолютната, безграничната власт — власт, за каквато досега друг не бе и мечтал.
Пълен контрол! Пълен…
Би предпочел още сега да реши неотложния въпрос за Слугата на сигурността, но за тези удоволствия си имаше подходящо време. Неговите техничари в Бюрото за лечебни изследвания бяха близо до решението на задачата, която им постави. В момента му стигаха отмъщението и наслаждението от осъзнатото неограничено господство.
Вслуша се в приказките на Модо за затрудненията му — много предпазливо подбираше думите и пропускаше всички конкретни подробности. Лууб вдигна пухкавата си ръка пред лицето, за да не се види усмивката му. Този човек вярва наивно, че след седем години близост, основана на терапията, все още може да укрие такива подробности от него-Лууб!
Разбира се, беше задължително да е убеден в това. Първите две години Лууб бе посветил на прекрояването на психиката му, за да заложи именно тази вяра в основата й. Едва след това започна въздействащото пренасяне върху тази всеобхватна основа. Възпроизведе чувствата на Модо към родителите му и спрямо себе си. Оттогава Целителят Лууб започна да прониква в нищо неподозиращия ум на Модо.
Отначало не можеше, не искаше да повярва на резултатите от проучването. Но щом опозна пациента си много по-задълбочено, напълно осъзна главозамайващите мащаби на изненадващия си късмет.
Над двадесет и пет години Гарома беше Всеобщ слуга и властваше над човечеството, но през още по-дълъг период Модо, неговият най-предан помощник, контролираше всяка страна от мислите и постъпките му.
Затова през последните пет години той — Лууб, като психотерапевт и незаменима патерица за нерешителното и разнебитено „аз“ на Модо, насочваше всички негови действия и така управляваше целия свят. Неоспоримо господство, на което никой не можеше да попречи. И без да буди дори помен от подозрения.
Човекът зад човека, стоящ до трона — нима е възможно да има по-безопасно положение?
Естествено би било далеч по-резултатно, ако въздейства пряко върху Гарома. Но стане ли личен психиатър на Всеобщия слуга, ще разпали ревността на цялата сган от трупащи се около него високопоставени интриганти.
Да, много по-добре е да упражнява опека над опекуна, особено ако истинският опекун е дребосък в йерархията на Служенето.
Но след време, когато техничарите му открият правилния отговор, ще успее да се отърве от Слугата на просветата и сам ще контролира Гарома чрез новия си метод.
Забавляваше се, докато слушаше разсъжденията на Модо за Слугата на сигурността, когото представяше заобиколно като предполагаемо лице измежду собствените си подчинени. А същността на проблема се свеждаше до умуването кого от двамата необикновено способни заместници да назначат на длъжността му.
Лууб се замисли дали пациентът има дори най-мъглява представа колко лесни за разгадаване са увъртанията му. Смутеният разум на този човек можеше да се манипулира така, че нормалното му функциониране по-нататък да зависи от два фактора — неумолимата потребност да се посъветва с Лууб всеки път, когато е необходимо да бъде решен по-деликатен въпрос, и убеждението, че изтръгва отговора, без да разкрие действителната ситуация.