— Честно казано, не знам с какво да започна — директорът с усилие преглътна. — Наближава времето на вашето отпътуване. А у нас, на Земята, имаме обичай да подаряваме на госта си нещо за спомен. Още повече на такива далечни и скъпи гости. Но доколкото разбрахме, вие нямате такъв обичай. Това е първата трудност, която бихме искали да обсъдим.
— Подобен обичай съществува и у нас…
Гласът прозвуча глухо, като че ли идваше изпод земята, тъй като антаресецът не отвори уста. Атмосферата на тяхната планета беше смес от убийствени за хората газове и земният въздух никак не им понасяше (иди, че разбери как минават тук без скафандри и маски!).
— Но този обичай едва ли е приложим при взаимоотношения между планети.
Вежлив и категоричен отказ. Директорът наведе глава в знак на разбиране.
— Става дума за друго — каза той. — За личните подаръци на екипажа. Това, надявам се, не противоречи на вашите правила?
— Трудността е, че подаръкът според вашите обичаи предполага ответен подарък.
— Не е точно така, не винаги, а при тези особени обстоятелства — още повече! Приближавайки се към Слънцето, вие естествено не бихте могли да знаете нашите обичаи.
— Разумен довод в полза на отказа и от първата част на традицията.
— Уви, обичаят — това е сила, с която трябва да се съобразяваме. Ако не ви подарим нещо, макар и дребно, то мнозина ще решат, че сме се отнесли с вас хладно.
— А ако няма ответен подарък, то тези хора няма ли да решат същото и за нас?
— Е, вашата постъпка може много по-лесно да бъде оправдана — директорът направи опит да се усмихне.
— Нима е по-лесно да се оправдае неучтивостта на госта, отколкото неучтивостта на домакина?
— Какво да се прави, като вашите правила забраняват подаръка?
За секунда (безкрайно дълга за директора) антаресецът се замисли.
— Вие споменахте, че подаръкът може да бъде символичен? — произнесе той.
— Да!
— Правилно ли ще се възприеме такъв подарък?
— Безусловно.
— Тогава проблеми няма. Можем да спазим и вашите традиции, и нашите правила.
Директорът затаи дъх. Та нали всеки техен подарък… Боже мой! „Интерпланет“ все пак е търговска фирма, а моралистите и горделивците да си гледат работата!
— При едно условие — добави антаресецът. — Вие ни подарявате нещо, което за вас не е нито ценно, нито полезно. Същото се отнася и за нас.
— Но…
— За съжаление, друго решение ние не можем да приемем.
Директорът се почувствува така, като че ли са му дръпнали стола, на който седи. Проклятие! Нулата си е винаги нула. И проблема за подаръка антаресците разрешиха по своему. Оставиха ги с пръст в уста. Метнаха ги. Такива чистички, доволнички, отвратителни чужди скакалци…
Чужди — това е главното. Във всичко. По дяволите всички научни ценности, които те крият от нас! Но у тях не се намери и капка душевна топлота, капка отзивчивост. Строга и безпощадна логика на нечовешки ум — само това.
Антаресецът безстрастно чакаше. „Ненавиждам го — стисна зъби директорът. — Винаги, от самото начало съм го ненавиждал. Просто се боях да си го призная.“
— С ваше позволение трябва малко да помисля — каза той на глас.
— Моля, аз не бързам.
Те никога не бързаха. Не натрапваха своето мнение. Но винаги ставаше така, както те искаха. Сега е късно да отстъпва. Трябва да измисли подарък или да признае още едно свое поражение. Толкова глупаво ли беше намерението му да бъде полезен на хората, макар и с цената на една малка делова хитрост?
… Самонадеян глупак. С кого е тръгнал да се мери! Подарък, подарък… Кое е това на Земята, от което няма полза, което няма цена? Кое? Всяко нещо притежава или едното, или другото. Дори и употребената пощенска марка. Всичко.
— Възниква ново противоречие — въздъхна директорът. — При тези условия, струва ми се, нищо не можем да ви подарим — просто нищо. И ние се връщаме оттам, откъдето почнахме: накърнени са правилата ни за гостоприемство.
— Това е мнимо противоречие.
Мнимо? Да, разбира се. „Ние ще ви подарим планетата Нептун. Е, та? Нито е ценна за нас, нито полза имаме от нея. Подарък, достоен за космическа цивилизация. Не, не върви. Със същото право можем да ви поднесем полярната звезда или галактиката М–82. За нас те нямат цена, нито имаме някаква материална изгода от тях.“ Материална — това е важно условие! Какво пък, да вземем да им подарим дружбата си, а?