Отново се замисли за семейството й. Знаеше, че са аристократи от най-висшата класа, и това бе всичко. Не искаше да се срещне с тях, за да научи нещо повече. Дори в най-добрите си дни не знаеше как да се държи с хората, а ситуацията с Бела го правеше опасен, не само неприятен. Не, Тормент бе тяхната връзка с роднините й, а Зи винаги внимаваше да не се сблъска с тях.
Заобиколи къщата, влезе през вратата на кухнята и изключи алармената инсталация. Както и всяка друга вечер, първо отиде да нагледа рибките й. Храната им плаваше по повърхността на водата — доказателство, че някой вече се бе погрижил за тях. Ядоса се, задето му бяха отнели тази възможност.
Истината бе, че сега мислеше за къщата й като за свое място. Беше я почистил след отвличането й. Поливаше цветята и се грижеше за рибките. Разхождаше се из нея, гледаше през прозорците и сядаше на всеки стол, диван и легло. Дори мислеше да я купи, когато семейството й решеше да я продаде. Въпреки че никога преди не бе имал къща или лични вещи, щеше да притежава тези стени, покрив и мебели. Щеше да превърне дома й в нейно светилище.
Огледа набързо къщата и отбеляза кои неща липсват. Не бяха много. Картина и сребърна чиния от дневната и огледало от коридора. Бе любопитен защо са били избрани точно тези предмети и искаше да бъдат върнати там, където им бе мястото.
Влезе отново в кухнята и си я представи такава, каквато бе непосредствено след отвличането й — кръвта, парченцата стъкло, счупените столове и порцелан. Погледът му се спря на черната следа от гума по пода от борово дърво. Можеше да предположи от какво се е получила. Бела се е борила с лесъра, била е влачена и подметката на обувката й е оставила следата.
Гневът, грозно и добре познато му чувство, изпълни гърдите му и го задуши. Но… Господи, във всичко това нямаше никакъв смисъл — да бъде обсебен от нея, да я търси, да се разхожда из къщата й. Двамата не бяха приятели. Не бяха дори познати. И не се бе държал никак любезно с нея при двете им срещи.
За което съжаляваше. Искаше му се да не бе толкова… Е, да не бе повърнал, след като бе разбрал, че се е възбудила от него — това например щеше да е добро начало. Само че нямаше как да предотврати тази своя реакция. Никоя друга жена, от която и да е раса, освен онази болна кучка, господарката му, не бе ставала влажна за него, ето защо той не свързваше готовата за секс женска плът с нищо хубаво.
Спомни си усещането за тялото на Бела, притиснато в неговото, и се запита защо бе поискала да легне с него. Лицето му бе дяволски грозно. Тялото му не бе в по-добро състояние, поне гърбът. А репутацията му би могла да накара и Джак Изкормвача да изглежда като невинно момченце. Непрекъснато бе ядосан на някого или на нещо. А тя бе красива, нежна и любезна, царствена аристократка, ползваща се с привилегии.
О, точно различията между тях бяха отговорът, нали? Той бе мъжкарят, който щеше да й донесе приятно разнообразие. Да й покаже дивата страна на природата. Звярът, който щеше да я шокира и да я изтръгне, за час или два, от прекрасното й съществувание. И макар да изпитваше болка от това, да бъде сведен до истинската си същност, той продължаваше да мисли, че тя е… прекрасна.
Някъде иззад него долетяха ударите на стенен часовник. Пет часът.
Предната врата на къщата се отвори със скърцане.
Бързо и безшумно Зи извади черния кинжал от ножницата на гърдите си и се прилепи до стената. Наклони глава на една страна, за да вижда фоайето.
Влезе Бъч и вдигна ръце над главата си.
— Аз съм, Зи.
Зейдист свали кинжала, после го прибра в ножницата. Бившият детектив от отдел „Убийства“ бе изключение в техния свят, единственият човек, допуснат до вътрешния кръг на братството. Бъч беше съквартирант на Ви, заедно с Рейдж тренираха във фитнес залата и споделяше интереса на Фюри към дрехите. И по някакви негови лични причини, бе обсебен от отвличането на Бела също като Зи, така че имаше нещо общо и с него.
— Какво има, ченге?
— Ще се прибираш ли вкъщи? — Въпросът прозвуча по-скоро като предложение.
— Не веднага.
— Утрото наближава.
Няма значение.
— Фюри ли те изпрати за мен?
— Не, сам реших да дойда. След като не се върна при нас на масата след онова, което си правил с проститутката, реших, че може би ще те намеря тук.
Зи кръстоса ръце пред гърдите си.