— Моля те — каза. — Използвай ме. Вземи мен. Недей…
Той завъртя жената с лице към нея, след това я притисна към себе си, като прокара ръка през гърдите й. Проститутката се смееше и поклащаше, търкайки тялото си в неговото и люлеейки греховно бедра.
Бела протегна ръце към него в сковаващия студ.
— Обичам те. Не исках да те обидя пред цялото братство. Моля те, не ме наказвай по този начин.
Той прикова очи в нейните. И тя видя в неговите страдание и безутешна мъка… Но Зейдист оголи кучешките си зъби и ги заби в шията на жената. Бела извика, когато той преглътна, а жената се смееше диво, обезумяло.
Бела политна назад. Без да откъсва поглед от нея той продължи да пие още по-жадно. Неспособна да гледа и секунда повече, тя се дематериализира на единственото място, за което се сети.
Къщата на семейството й.
38.
— Преподобния иска да те види.
Фюри вдигна поглед от чашата газирана вода, която бе поръчал. Над него извисяваше грамадното си тяло една от горилите на „Зироу Сам“ и излъчваше мълчалива заплаха.
— Има ли някаква специална причина?
— Ти си ценен клиент.
— В такъв случай трябва да ме остави на спокойствие.
— Това „не“ ли означава?
Фюри повдигна вежда.
— Да, точно така.
Охранителят изчезна от погледа му, но след малко се върна с подкрепление — още две грамади като него.
— Преподобния иска да те види.
— Да, вече ми казахте.
— Веднага.
Единствената причина Фюри да излезе от сепарето беше, че тримата изглеждаха готови да го отнесат при шефа си на ръце, а той не искаше да привлича вниманието върху себе си. Нещо, което неминуемо щеше да стане, когато ги направеше на пух и прах.
Още щом влезе в офиса на Преподобния, усети, че той е в опасно настроение. Не че това беше нещо ново.
— Оставете ни — каза тихо вампирът иззад бюрото си.
Когато стаята се изпразни, се облегна назад. Погледът на виолетовите му очи беше остър и проницателен, както винаги. Инстинктът подсказа на Фюри да скрие едната си ръка зад гърба — близо до кинжала, който бе препасан на колана му.
— Непрекъснато мисля за последната ни среща — каза Преподобния и съедини върховете на дългите си пръсти. Светлината от лампата над главата му подчертаваше високите му скули, твърдата челюст и масивните рамене. Прическата му, тип ирокез, беше подстригана и оформена наскоро. Височината на черната ивица не беше повече от пет сантиметра. — Да… Непрекъснато мисля за това, че знаеш малката ми тайна. Чувствам се беззащитен.
Фюри мълчеше. Питаше се накъде ли води всичко това. Преподобния бутна стола си назад и кръстоса крака. Скъпият му костюм се разтвори и разкри широките му гърди.
— Можеш да си представиш как се чувствам. В непрекъсната тревога съм.
— Опитай с „Амбиен“6. Ще те приспи поне за малко.
— Бих могъл да изпуша безброй цигари червен дим. Точно като теб, нали? — Прокара ръка по ивицата на главата си, а устните му се разтеглиха в лукава усмивка. — Да, наистина не се чувствам в безопасност.
Каква опашата лъжа! Беше заобиколен от гардовете си, огромни мъже, които бяха колкото умни, толкова и смъртоносни. А и той определено можеше да се грижи сам за себе си. При конфликти, симпатите имаха преимущества, каквито нито един друг вид не притежаваше.
Преподобния спря да се усмихва.
— Мислех си, че можеш да размениш своята тайна за моята. Така ще бъдем квит.
— Нямам тайни.
— Глупости… братко. — Устните на Преподобния отново се извиха в подобие на усмивка, но очите му останаха студени. — Ти си член на братството. Както и онези здрави мъжаги, с които идваш тук. Онзи с козята брадичка, който пие от водката ми и другият, с нарязаното лице, който смуче от курвите ми. Не знам какво да кажа за човека във вашата компания, но това няма значение.
Фюри го изгледа втренчено над бюрото.
— Току-що престъпи общоприетите правила и неписаните закони на нашия вид. Но пък, от друга страна, не бих могъл да очаквам добро поведение от търговец на дрога, нали?
— А пък наркоманите винаги лъжат.
— Внимавай какво говориш — каза Фюри тихо.
— Или ще направиш — какво? Ако ме удариш, просто ще ми потвърдиш, че си един от братята.