Прелетя като хала през входната врата и спря… Нямаше къде да отиде. Не знаеше адреса на обезопасеното жилище на брат си, а най-вероятно той бе отвел там мамен и догените. Не искаше да губи време да му се обажда, не и оттук.
Нямаше избор. Беше отчаяна изтощена и гневна, а идеята да се върне в имението на братството, не й изглеждаше никак привлекателна. Но нямаше да прояви глупост. Затвори очи и се дематериализира.
Зейдист свърши бързо с проститутката и се концентрира върху Бела. Тъй като кръвта му течеше във вените й, я усети да се материализира някъде в югоизточна посока. Успя да стесни местонахождението й до малък триъгълник между „Белман роуд“ и „Торн авеню“ — изключително богат квартал. Очевидно се беше върнала в къщата на семейството си.
Инстинктът му се събуди. Последното обаждане на брат й беше доста странно. Най-вероятно нещо ставаше там. Защо в противен случай Ривендж щеше да иска тя да остане при братството, след като малко време преди това бе подал молба да й бъде наложена изолация?
Тъкмо се канеше да отиде да я прибере, когато усети, че тя отново пътува. Този път се материализира пред къщата на братството. И остана там.
Слава богу. Поне засега не трябваше да се тревожи за безопасността й.
Вратата на клуба се отвори рязко и Фюри излезе отвън. Не изглеждаше добре — беше блед и вкочанен като труп.
— Нахрани ли се?
— Да.
— Трябва да се прибереш у дома и да чакаш силите ти да се възстановят.
— Вече са възстановени. Донякъде.
— Зи…
Фюри замълча. Двамата обърнаха едновременно глави към „Трейд стрийт“. В началото на улицата трима белокоси мъже, облечени в черно, вървяха право напред в редица, като че ли се приближаваха към някаква цел.
Без да си разменят и дума, Зи и Фюри се затичаха през току-що падналия сняг. Излязоха на „Трейд стрийт“ и видяха, че лесърите не преследват жертва, а се срещат с други представители на техния вид, двама от които с кестеняви коси.
Зи постави ръка на дръжката на единия от кинжалите си и втренчи поглед в тъмнокосите. Молеше се един от тях да се окаже онзи, когото търсеше.
— Почакай, Зи! — изсъска Фюри, докато вадеше мобилния телефон от джоба си. — Остани на мястото си. Ще поискам подкрепление.
— Какво ще кажеш да позвъниш, докато аз избивам тези тук. — И измъкна кинжала от ножницата си.
Спусна се към врага, скрил оръжието до бедрото си, тъй като мястото беше открито и можеха да ги видят.
Лесърите незабавно го забелязаха и заеха нападателни пози — леко приклекнали, с ръце пред гърдите. Започна да описва кръг, за да ги заобиколи, така че да останат между него и Фюри. Те обаче непрекъснато се въртяха и не го изпускаха от очи. Той се отдръпна в сенките, а те го последваха като един.
След като мракът ги обгърна, Зейдист вдигна високо, черния си кинжал, оголи кучешките си зъби и нападна. Молеше, сякаш от това зависеше животът му, когато бойният танц свърши и всички убийци са мъртви, един от тъмнокосите да се окаже с бели корени.
39.
Зората тъкмо изгряваше, когато У. отвори врата на хижата. Пристъпи бавно вътре, наслаждавайки се на мига. Главният щаб беше негов. Сега той беше водачът на лесърите, а не О. У. още не можеше да повярва, че е събрал смелост да подаде молба до Омега за смяна на лидерството. А още по-малко, че господарят се бе съгласил с него и бе отзовал О.
Не беше в природата на У. да ръководи, но нямаше друг и подходящ. След всичко случило се предишния ден — арестът на двамата от отряд Бета, броженията и всеобщият смут — виждаше, че скоро в редиците на убийците ще цари пълна анархия. А О., който стоеше на върха, не предприемаше нищо по въпроса. Дори изглеждаше недоволен, че трябва да си върши работата.
У. беше притиснат с гръб до стената. Беше в обществото от почти два века и нямаше да позволи то да се превърне в свободен съюз на неорганизирани наемни убийци, които само от време на време да преследват вампирите. За бога, те вече започваха да забравят коя е истинската им цел. Бяха изминали три дни, в които О. не беше предприел нищо. Но в съвременния свят обществото трябваше да се ръководи от сигурна и здрава ръка. Което означаваше, че О. трябва да бъде сменен.
У. седна до грубата дървена маса и включи лаптопа. Първото, което щеше да направи, беше да свика общо събрание, на което да демонстрира силата си. Това бе едно от малкото неща, в които О. се бе справил блестящо — останалите лесъри се бояха от него.