— Кой е? — попита Фюри дрезгаво откъм леглото.
Тя прочисти гърлото си.
— Бела.
От гърлото му се откъсна въздишка.
— Здравей.
— Как се чувстваш?
— Доста добре. Жив и готов за нови подвизи. Благодаря, че попита.
Тя се приближи до него с лека усмивка. Нощното й зрение разкри, че лежи върху завивките и е само по боксерки. Имаше превръзка на корема и целият беше в синини и рани. И, о, боже, кракът му…
— Не се тревожи — каза той сухо. — Тази част от крака си изгубих преди повече от век. Наистина съм добре. Щетите са само козметични.
— За какво ти е тази превръзка тогава?
— Кара задника ми да изглежда по-малък.
Тя отново се засмя. Очакваше да го види полумъртъв. Той наистина изглеждаше така, сякаш схватката е била страховита, но не беше пред прага на смъртта.
— Какво се е случило с теб? — попита.
— Намушкаха ме.
Думите му я накараха да се олюлее. Може би външният му вид лъжеше.
— Добре съм, Бела. Честно. След шест часа ще съм готов да изляза отново. — Настъпи кратка пауза. — А ти как си? Какво правиш?
— Просто исках да те видя.
— Е… Ето, добре съм.
— И да те попитам… Имаш ли нужда да се нахраниш?
Той замръзна, после протегна рязко ръка към завивката и я дръпна до хълбоците си. Тя се запита защо се държи така, сякаш трябва да крие нещо… О, ясно! Да!
За първи път го погледна като мъж. Наистина беше красив с тази великолепна гъста коса и класическите черти на лицето си.
Тялото му също беше прекрасно, с оформени мускули, каквито липсваха на близнака му. Но независимо колко добре изглеждаше, той не беше мъжът за нея.
Помисли си, че е жалко. И за двама им. Не й се искаше да го нарани.
— Е? — попита. — Имаш ли нужда да се нахраниш?
— Предлагаш ли ми се?
Тя преглътна.
— Да. И така… Мога ли да ти дам да пиеш?
Тъмен загадъчен аромат изпълни стаята — толкова силен, че измести мириса на червен дим. Гъстият и богат аромат на мъжки глад. Жаждата на Фюри за нея.
Бела затвори очи и се помоли, ако той я приеме, да издържи, без да заплаче.
Докато слънцето залязваше, Ривендж се взираше в траурните ленти, които украсяваха портрета на сестра му. Звънна мобилният му телефон, той погледна екрана и отговори.
— Здравей, Бела — каза тихо.
— Откъде знаеш…
— Че си ти? Номер, който не може да се проследи. — Помисли си, че тя поне е в безопасност в комплекса на братството. Където и да бе това. — Радвам се, че се обади.
— Снощи се прибрах у дома.
Рив стисна толкова силно телефона, че за малко да го строши.
— Снощи? Защо, по дяволите? Не исках да…
До слуха му достигнаха окаяни ридания на силна мъка. Страданието й стопи гнева му, дъхът му секна.
— Бела? Какво има? Бела? Бела! Да не би някой от братята да те е наранил?
— Не. — Пое си дълбоко дъх. — И недей да ми крещиш. Не мога да понеса виковете ти. Свърши се вече с твоето викане. Край.
Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Какво се е случило?
— Кога мога да си дойда у дома?
— Разкажи ми.
Мълчанието се проточи. Беше очевидно, че сестра му вече няма доверие в него. По дяволите… Можеше ли да я обвини?
— Бела, моля те. Съжалявам… Просто говори с мен. — Отново не последва отговор и той каза: — Да не би да… — Прочисти гърлото си. — Да не би да съм съсипал нещата между нас?
— Кога мога да си дойда у дома?
— Бела…
— Отговори на въпроса ми, братко.
— Не знам.
— В такъв случай искам да отида в защитения апартамент.
— Не можеш. Казах ти отдавна, че ако има проблем, не искам двете с мамен да сте на едно място. А сега, защо искаш да си тръгнеш оттам? Само преди ден не искаше да чуеш за никое друго място на света.
Настъпи дълга пауза.
— Преминах през първия си период на нужда.
Изведнъж Рив започна да се задушава. Затвори очи.
— Беше ли с един от тях?
— Да.
Идеята да седне му се стори добра, но в стаята нямаше нито един стол. Подпря се на бастуна си и падна на колене на скъпия килим. Точно пред портрета й.