— Отговори ми! Защо те интересува дали ще се върна, или не? — Беше поставил ръка на бравата, когато тя изкрещя: — Защо това те интересува?
— Напротив, не давам и пукната пара!
Тя прекоси бързо стаята с намерението да го удари, да забие нокти в него, да му причини болка. Беше изпаднала в безсилна ярост. Но той се обърна и вместо да му зашлеви шамар, тя хвана главата му в дланите си и го целуна. Ръцете му я обгърнаха и я притиснаха към тялото му така силно, че не можеше да диша. Езикът му се стрелна в устата й, той я взе на ръце и я занесе до леглото.
Сексът, продиктуван от отчаяние и гняв, не беше добра идея.
Телата им се озоваха преплетени върху завивките само секунда след това. Той вече бе свалил дънките й и се канеше да разкъса бикините й със зъби, когато на вратата се почука.
До тях достигна гласът на Фриц — приятен и почтителен.
— Мадам, ако багажът ви е приготвен…
— Не сега, Фриц — каза гърлено Зейдист. Оголи кучешките си зъби, разкъса коприната, която покриваше мястото между бедрата й, и погали с език сърцевината й. — По дяволите…
Езикът му отново я погали, тялото му я покри, от гърлото му излязоха стонове… Тя захапа долната си устна, за да не извика, зарови пръсти в косата му и започна да движи бедра.
— О, извинете, господарю. Мислех, че сте в залата за тренировки…
— Ела по-късно, Фриц.
— Но, да, разбира се. Колко ще…
Каквото и да се канеше да каже догенът, думите заседнаха в гърлото му. Еротичното ръмжене на Зейдист му подсказа всичко, което трябваше да знае. И дори малко повече.
— О… Простете ми, господарю. Няма да дойда за багажа, докато… не ме повикате.
Езикът на Зи започна да описва бесни кръгове, докато ръцете му я задържаха на мястото й. Подлудяваше я и в същото време шепнеше страстни думи с устни, долепени до плътта й. Тя извиваше гръб, притискаше сърцевината си в него. Той беше така жарък, лаком и ненаситен… че я доведе до ръба. И я задържа дълго там, като че ли се страхуваше, че веднъж преминал, оргазмът ще се стопи.
Тишината и неподвижността, които се възцариха след това, я угнетиха също толкова, колкото и отдръпването на устата му. Той надигна глава и избърса уста с опакото на дланта си. Без да откъсва поглед от нея, облиза дланта си.
— Сега ще спреш, нали? — каза тя грубо.
— Вече ти казах. Не дойдох тук за секс. Исках само това. Исках да те вкуся за последен път.
— Ти, егоистично копеле! — Каква ирония, да го нарече така, защото не беше свършил в нея. Това бе просто ужасно.
Той протегна ръка към дънките й и от гърлото му излезе тихо ръмжене.
— Мислиш ли, че не съм готов да убия, за да вляза в теб — сега, в този момент?
— Върви по дяволите, Зейдист. Веднага!
С бързо като мълния движение той я прикова върху леглото с тежестта на тялото си.
— Аз вече съм в ада — изсъска и хълбоците му покриха нейните. Той ги залюля и твърдата му ерекция погали мястото, където допреди малко бяха устните му. Изруга, отдръпна се и дръпна ципа на кожените си панталони… И влезе в нея така силно и дълбоко, че й причини болка. Тя извика, но повдигна бедра, за да му позволи да нахлуе още по-навътре.
Зейдист хвана краката й под коленете и ги вдигна високо — така, че тя се сви на топка под него. И тялото му на воин не й спести нищо. Тя се държеше здраво за врата му, изгубена в безмилостния ритъм. Винаги бе знаела, че интимната близост с него ще е такава. Дива и всепоглъщаща… Животинска. Тя стигна отново до оргазъм, а той се изля в нея с вик. Горещите тласъци я изпълниха, течността се разля по бедрата й, но той не престана да се движи в нея.
Накрая се отпусна тежко отгоре й, освободи краката й и задиша тежко във врата й.
— О, боже… Не исках да се случи — каза той.
— Абсолютно съм сигурна в това. — Тя го изблъска и седна. Беше така уморена, както никога в живота си. — Скоро трябва да се срещна с брат си. Искам да си тръгнеш.
Той изруга — безсмислени думи, които издаваха болката му. Подаде й бикините, но не ги пусна, а остана така дълго време — протегнал ръка и втренчен в нея. А тя, като последна глупачка, очакваше да й каже онова, което искаше да чуе: Съжалявам, че те нараних. Обичам те. Не си отивай.
После той стана, закопча панталоните си и приведе външния си вид в ред. Отиде до вратата, като се движеше с характерната за него смъртоносна грация. Хвърли поглед през рамо и тогава тя осъзна, че през цялото време е бил въоръжен. И напълно облечен.