О, но това беше само секс, нали?
Гласът му бе тих.
— Съжалявам…
— Не казвай повече тази дума!
— Тогава… Благодаря ти, Бела. За всичко. Да. Наистина. Благодаря ти.
В следващия миг вече го нямаше.
Джон остана в залата за тренировки и след като всички други тръгнаха към съблекалнята. Беше седем часът вечерта, но би могъл да се закълне, че е три сутринта. Какъв ден! Тренировките бяха започнали по обед, защото членовете на братството искаха да излязат рано. Имаха много часове по тактика и компютърни технологии, водени съответно от Рейдж и Вишъс. После, със залеза на слънцето, беше дошъл Тор и бяха започнали тренировките, продължили три часа. Бяха безмилостни. Безкрайни обиколки на терена. Жиу-жицу. Обучение в ръкопашен бой, включително въведение в нунчаку.
Тези две палки, свързани с верига, бяха истински кошмар за Джон. Излагаха на показ слабостта му и особено липсата на координация в движенията му. Но той нямаше да се предаде. Останалите отидоха да вземат душ, но той се върна в залата и взе едно нунчаку. Щеше да се упражнява, докато дойдеше автобусът, а душ щеше да си вземе вкъщи.
Започна да върти бавно оръжието и свистящият звук му се стори странно успокояващ. Увеличи постепенно скоростта, бързо и все по-бързо, след това прехвърли палката в лявата си ръка. После — отново в дясната. Упражнява се дотогава, докато цялото му тяло не се обля в пот. Отново и отново…
И изведнъж изгуби контрол над оръжието. То го удари толкова силно по главата, че коленете му се подгънаха. За секунда се опита да се задържи на крака, но после остави тялото си да се свлече на пода. Бавно постави длан на лявото си слепоочие. Пред очите му се въртяха звезди.
Докато премигваше, чу тих смях някъде зад себе си. Задоволството, което се долавяше в него, му подсказа кой се смее, но все пак хвърли поглед нататък. И видя Леш на около пет метра от себе си. Светлата му коса беше мокра, дрехите му — безупречни, а усмивката му — хладна.
— Неудачник.
Джон отново фокусира поглед в гимнастическата постелка, без да дава и пет пари, че Леш го е видял как си нанася сам удар. Вече беше виждал същото и в клас, така че унижението не бе нещо ново.
Ако само можеше да възвърне ясното си зрение… Разтърси глава, протегна врат… И видя второ нунчаку върху постелката. Дали Леш не го бе хвърлил по него?
— Никой не те харесва, Джон. Защо просто не си тръгнеш? О, чакай. Това ще означава, че няма да можеш да се влачиш след братята. Какво ще правиш по цял ден тогава?
Смехът му секна рязко, когато дълбок глас изръмжа:
— Не прави никакви движения, красавецо. Позволено ти е само да дишаш.
В полезрението на Джон се появи огромна длан и той вдигна очи. Над него стоеше Зейдист в пълно бойно снаряжение.
Джон хвана подадената му ръка по-скоро по навик и едрият воин лесно го изправи на крака.
Черните очи на Зи бяха присвити, в тях блестеше гняв.
— Автобусът чака, така че отиди да вземеш нещата си. Ще се срещнем пред съблекалнята.
Джон се запрепъва през постелките с мисълта, че когато мъжага като Зейдист ти каже да направиш нещо, трябва да побързаш. Като стигна до вратата обаче, хвърли поглед назад.
Зейдист бе стиснал Леш за врата и го бе повдигнал от земята, в резултата на което той мяташе безпомощно крака във въздуха. Гласът на воина беше смразяващо студен.
— Видях те да го поваляш на пода и бих те убил веднага заради постъпката ти, но не искам да си имам работа с родителите ти. Така че ме слушай внимателно, момче. Ако отново направиш нещо подобно, ще ти извадя очите и ще ги напъхам в устата ти. Ясно ли е?
Устата на Леш започна да мърда. В нея влизаше въздух, но не излизаше нито звук. После се напика в гащите.
— Ще приема това за „да“ — каза Зейдист и го пусна на пода.
Джон не остана да види какво ще последва. Влетя в съблекалнята, грабна чантата си и беше отново навън след по-малко от половин минута.
Зейдист го чакаше.
— Хайде.
Джон последва брата до паркинга, като през цялото време се питаше как да му благодари. Но ето че Зейдист спря пред автобуса и го бутна бързо вътре. После се качи и той.
Всички момчета се свиха на седалките. Особено когато Зи извади един от кинжалите си.