41.
— Спри тук. — О. отвори вратата на експлоръра, преди дори да е спрял в началото на „Торн авеню“. Хвърли бърз поглед нагоре по хълма, после изгледа лесъра зад кормилото, сякаш му казваше много да внимава.
— Искам да обикаляш квартала, докато ти се обадя. И после да дойдеш пред номер двайсет и седем. Няма да влизаш в алеята, а ще продължиш напред. Около петдесет метра по-нататък каменната стена образува ъгъл. Искам да ме чакаш там. — Лесърът кимна, а О. му се озъби: — Ако объркаш нещо, ще се озовеш в краката на Омега.
Не изчака лесъра да започне да го убеждава, че може да му има доверие. Затича нагоре по склона, който постепенно ставаше все по-стръмен. Чувстваше тялото си доста по-тежко от обикновено, защото носеше множество оръжия и експлозиви. Всъщност беше окичен с тях като коледна елха.
Притича покрай двете еднакви колони на номер двайсет и седем и хвърли поглед към алеята, изчезваща в далечината между тях. След петдесет метра стигна до ъгъла, където бе поискал да го чака убиецът от отряд Бета. Направи три бързи крачки и подскочи като баскетболист, за да стигне върха на високата десет метра стена.
Справи се без проблем. Но в мига, в който докосна стената, го удари толкова силно електричество, че косата му се изправи. Ако беше човек, щеше да бъде опечен жив, но тъй като бе лесър, остана само без дъх и му бе по-трудно да се издърпа догоре и да се прехвърли от другата страна.
Охранителните светлини блестяха жестоко. Той се скри зад едно яворово дърво и извади оръжието си. Ако върху него се нахвърлеха кучета пазачи, щеше да ги гръмне. Зачака да чуе лай. Такъв не последва. Къщата остана все така тъмна. Не се разнесе и тропот от тежки ботуши — значи нямаше охрана.
Изчака още минута, като се оглеждаше внимателно. Отзад къщата изглеждаше внушителна — червени тухли, бели первази, огромни тераси и веранда, опасваща целия втори етаж. Градината също беше великолепна. Сумата, необходима за поддържането на такъв чудовищно голям и скъп имот, вероятно беше по-висока от онова, което повечето хора изкарваха за десетилетие.
Време беше да нападне. Приведе се и тръгна през моравата към къщата, като държеше оръжието си готово за стрелба. Когато стигна до тухлената стена, у него се надигна въодушевление. По цялата дължина на прозореца се спускаха релси, а над него имаше дискретно замаскирана правоъгълна кутия.
Стоманени щори. И както изглеждаше, всички прозорци и врати бяха снабдени с такива.
В североизточната част на страната, където нямаше тропически бури и урагани, само собственици, които се страхуваха от слънчевите лъчи, покриваха стъклата си с такава плътна защита.
Тук живееха вампири.
Беше нощ и щорите бяха вдигнати. О. надникна в къщата. Беше тъмно, което не го окуражаваше, но той щеше да влезе въпреки всичко.
Въпросът беше как да го направи. Не се съмняваше, че алармени инсталации има навсякъде. И беше готов да се обзаложи, че всеки собственик, по чиято стена тече ток, използва в дома си сложни технологии за наблюдение.
Реши, че ще е най-разумно да прекъсне електрозахранването, и започна да търси входящия електрически кабел. Откри го зад гаража, предназначен за шест автомобила, сгушен между различните приспособления за отопление, вентилация и охлаждане, сред които три климатика, вентилационна тръба и допълнителен генератор. Главният кабел идваше по тясна метална тръба от земята, разделяше се и се включваше към четири електромера, чиито стрелки се въртяха с голяма скорост.
О. постави пластичен експлозив на мястото преди разклонението и втори — в командното табло на генератора. Скри се зад гаража и задейства експлозивите дистанционно. Чуха се две кратки изпуквания, подобни на изстрел, а светлината и пушекът бързо се разсеяха.
Изчака да види дали някой ще дотича, но не се появи никой. Импулсивно реши да надникне в гаража. Две от отделенията бяха празни, а в останалите бяха паркирани скъпи автомобили — толкова скъпи, че дори не разпозна марката и модела на единия от тях.
След като прекъсна електрозахранването, заобиколи къщата и огледа предната й фасада, притичвайки зад чимширените храсти, които растяха по цялата й дължина. Френските прозорци бяха идеалната възможност за влизане с взлом. Счупи стъклото на единия с облечената си в ръкавица длан и го отключи. Веднага щом влезе, понечи да го затвори. Беше важно контактите за охранителната система да са по местата си, в случай че се включи резервен генератор… Господи…