Хавърс свали ръкавиците си, пусна ги в кошчето за биологични отпадъци и записа нещо в дневника си. Поколеба се на прага.
— Има ли някоя, към която да се обърнеш в този момент?
Фюри поклати глава и започна да закопчава ризата си.
— Ще се справя. Благодаря, докторе.
Като останаха сами, Бъч каза:
— Къде да те откарам, приятелю?
— В центъра на града. Време е за лов.
— Да бе. Нали чу какво каза докторът. Да не мислиш, че си прави шеги с теб?
Фюри се плъзна на пода. Тежките му ботуши издадоха силен тъп звук. Обърна се, за да намести ножницата, в която държеше кинжала си.
— Виж, ченге, необходимо ми е време, за да намеря жена-вампир, от която да се нахраня — каза. — Защото не съм… Заради клетвата, която съм положил, ходя при определени жени, като първо трябва да говоря с тях. Нали разбираш, трябва да съм сигурен, че искат да ми дадат да пия от тях. Въздържанието не е просто нещо.
— Използвай мен.
Двамата се обърнаха рязко към вратата. На прага стоеше Бела.
— Не исках да подслушвам — каза тя. — Вратата беше отворена, а аз просто минавах. Брат ми току-що си тръгна.
Бъч погледна Фюри. Той беше абсолютно неподвижен.
— Какво се е променило? — попита с дрезгав глас.
— Нищо. Все още искам да ти помогна. Давам ти още една възможност да приемеш.
— Можеше да го направиш и преди дванайсет часа.
— Да, можех. Ти отказа.
— Щеше да плачеш през цялото време.
О! Нещата започваха да вземат личен обрат. Бъч се прокрадна към коридора.
— Ще изчакам отвън…
— Остани, ченге — каза Фюри. — Ако нямаш нищо против.
Бъч изруга и се огледа. Видя стол до вратата, седна и се опита да изглежда като неодушевен предмет.
— Зейдист…
Бела прекъсна въпроса му в зародиш.
— Става въпрос за теб. Не за него.
Настъпи дълга тишина. После въздухът се изпълни с аромата на екзотични подправки, излъчващ се от тялото на Фюри.
Като че бе чакала този отговор, Бела влезе в стаята, затвори вратата и започна да навива ръкава си.
Бъч погледна Фюри и видя, че трепери. Очите му блестяха като слънцето, а тялото му… Е, очевидно започваше да се възбужда, да го кажем така.
„Добре, време е да си вървя…“
— Ченге, имам нужда да си с мен в този момент. — Гласът на Фюри беше по-скоро ръмжане.
Бъч нададе стон, макар да знаеше много добре защо братът не иска да остане сам с Бела. От него се излъчваше еротична топлина, ясно доловима за всекиго.
— Бъч?
— Да, ще остана. — Макар че нямаше да гледа. В никакъв случай. По някаква причина му се струваше, че това е все едно да стои в една стая с Фюри, докато той прави секс.
Бъч изруга, облегна лакти на коленете си, притисна длан до челото си и втренчи поглед в обувките си с марката на Салваторе Ферагамо.
Чу се тих шум, сякаш някой се качваше върху кушетката. После шумолене на плат.
Тишина.
По дяволите. Трябваше да погледне.
Бъч надникна между пръстите си, а после не можеше да откъсне очи от гледката, дори животът му да зависеше от това. Бела седеше на кушетката, краката й висяха, а на бедрото й лежеше оголената й китка. Фюри я гледаше с глад и любов в очите, коленичил пред нея. С треперещи ръце хвана дланта й и оголи кучешките си зъби. А те бяха огромни в този момент — толкова дълги, че не би могъл да затвори устата си.
Изсъска и сведе глава над китката на Бела. Цялото й тяло потръпна, когато зъбите му я пронизаха, макар че гледаше втренчено право напред, в стената. После Фюри се отдръпна рязко и вдигна поглед към нея.
Всичко приключи много бързо.
— Защо спря? — попита Бела.
— Защото ти си…
Хвърли поглед на Бъч, който се изчерви и отново сведе поглед към обувките си. Братът прошепна:
— Получи ли кървене вече?
Бъч трепна. О, да. Доста неловък момент.
— Бела, мислиш ли, че си бременна?
Господи — ето това вече беше неудобен въпрос.
— Искаш ли да си тръгна? — попита Бъч с надеждата да го изритат навън.
Но те и двамата отговориха отрицателно и той продължи да държи очите си сведени към пода.
— Не съм — отговори Бела. — Наистина не съм… Искам да кажа, че имам болки в корема. Скоро ще започне кървенето и…